България остава държавата с най-висока смъртност в Европейския съюз – 15.6 на 1000 души при средно 10.8‰ за ЕС, показва Годишният доклад за здравето през 2024 г. Раждаемостта продължава да намалява, въпреки че коефициентът 8.3‰ леко надвишава средния за ЕС. Средната продължителност на живота се покачва до 75.6 години, а детската смъртност спада до 4.5‰ и се доближава до европейските стойности. Въпреки положителните тенденции в лечимата и предотвратимата смъртност, България остава далеч зад останалите страни от ЕС, а хроничните незаразни заболявания продължават да са водеща причина за смърт и инвалидизация.

Министерският съвет прие Годишен доклад за 2024 г. за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия 2030, съобщават от правителствената пресслужба. Документът съдържа основни показатели за раждаемостта, смъртността, продължителността на живота, заболеваемостта, инвалидизацията и тенденциите в общественото здраве.

Раждаемост и средна възраст при първо раждане

Данните показват, че през 2024 г. раждаемостта намалява, но коефициентът на общата раждаемост (8.3%) остава малко над средните стойности за ЕС (8.2%). Средната възраст на жените при раждане на първо дете е 27.6 години, като стойностите варират от 22.1 години в област Сливен до 30.9 години в област София.

Продължителност на живота и влияние на пандемията

Отчита се положителна тенденция в средната продължителност на живота, която започва да се покачва и достига 75.6 години, основно заради отшумяващото влияние на пандемията от COVID-19. За сравнение, средната продължителност в ЕС е 81.4 години.

Смъртност: спад, но най-високи нива в ЕС

Продължава тенденцията за намаляване на общата смъртност – 15.6 на 1 000 души през 2024 г., при 15.7% през 2023 г., 18.4% през 2022 г. и 21.7% през 2021 г. Въпреки това България остава страната с най-висока смъртност в ЕС (средното за Съюза е 10.8%).

Положителна тенденция се отчита и при лечимата и предотвратимата смъртност, които намаляват (съответно 194.13 на 100 000 души при 212.97 през 2020 г., и 276.58 на 100 000 души при 316.48 през 2020 г.).

Най-честа причина за смърт са болестите на органите на кръвообращението (60.7%), следвани от новообразуванията (17.0%).

Детска смъртност

Детската смъртност продължава да намалява и е 4.5‰, доближавайки се до средния показател за ЕС – 3.3%.
Този индикатор е чувствителен към качеството на медицинската помощ, както и към жизнения стандарт и здравната култура.

Заболеваемост

Отчита се намаление на заболеваемостта от злокачествени новообразувания – 391.6 на 100 000 души през 2024 г., при 406.5 през 2023 г. и 405.6 през 2022 г.

Най-висока е заболеваемостта от:

- рак на мъжките полови органи – 92%;

- рак на млечната жлеза – 89.4%;

- рак на храносмилателните органи – 8.7%.

Инвалидизация

Броят на освидетелстваните и преосвидетелствани лица с трайно намалена работоспособност или увреждане достига 193 793 души през 2024 г., при 182 789 през 2023 г. Най-висок дял имат лицата над 60 години (51.4%), следвани от възрастовата група 50–59 години (27.3%).

Тенденции в здравния статус

Анализът на ключовите показатели за изпълнение на Националната здравна стратегия 2030 отчита положителни тенденции в:

- общата смъртност,

- детската смъртност,

- преждевременната смъртност,

- очакваната продължителност на живота при раждане,

- годините живот в добро здраве.

Подобни положителни тенденции се наблюдават и при смъртността от исхемична болест на сърцето, остър инфаркт на миокарда и мозъчно-съдови заболявания. Причините вероятно са свързани с подобряване на начина на живот, факторите на околната среда, качеството на медицинската грижа и навлизането на нови технологии за ранна диагностика и лечение.

Общи констатации

Докладът подчертава, че България продължава да изостава от средните нива в ЕС по редица здравни показатели, а хроничните незаразни заболявания остават основно предизвикателство, водещо до инвалидизация, намалена работоспособност и смърт.

През 2024 г. са реализирани значителен брой мерки за подобряване качеството и ефективността на здравната система, но реалните резултати от тези мерки дават отражение в дългосрочен план.