Евроинтеграцията на Северна Македония зависи от прилагането на Европейския консенсус от юли 2022 г. и България категорично се противопоставя на опитите на Скопие за неговото заобикаляне или предоговаряне. Това заяви българският външен министър Велислава Петрова-Чамова в отговор на депутатски въпрос, съобщава БГНЕС.

Тя изтъкна, че чрез задграничните си представителства в ЕС и Скопие българското МВнР полага активни усилия да не допусне отстъпление от поетите ангажименти. По нейни думи са мобилизирани всички институционални ресурси и дипломатически канали за ефективна защита на националния ни интерес.

"Убедена съм, че чрез обединяване на усилията ни, включително с групите за приятелство в Народното събрание, ще осигурим най-висока защита на интересите на страната ни по този приоритетен въпрос", изтъкна Петрова-Чамова.

Тя отбеляза, че опитите на Скопие да оспорва статута на Протокола от Второто заседание на Съвместната междуправителствена комисия противоречат на постигнатия консенсус. За да противостои на това, МВнР води регулярен диалог с европейските институции и системно ги сезира за случаи на дискриминация и институционален произвол срещу граждани на Северна Македония, които се самоопределят като българи. Дипломатическото ни ведомство редовно информира ОССЕ, Съвета на Европа и страните членки за състоянието на фундаменталните права на българската общност там.

В края на април България е предоставила на Европейската комисия своята оценка за напредъка на РСМ, в която се отчита нивото на неизпълнение на Договора от 2017 г.

Припомняме, че Северна Македония прие т.нар. "френско предложение", което беше одобрено от всички държави членки на ЕС. Съгласно Преговорната рамка, за да започнат реалните преговори между Скопие и Брюксел, българите трябва да бъдат вписани в македонската конституция като държавотворен народ.

Северна Македония е длъжна да спазва и Договора за добросъседство от 2017 г. и двата протокола към него. В тях Скопие се ангажира да не претендира за признаване на "македонско малцинство" у нас, както и да противодейства на говора на омразата, да реабилитира жертвите на комунистическия режим и да отвори архивите на югославските тайни служби.