През 2025 г. България е сред 10-те най-засегнати от горски пожари държави в Европейския съюз (ЕС) като процент от територията си. Страната губи около 300 000 декара гори, като голяма част от тях са в защитени територии в обхвата на европейската мрежа "Натура 2000".

Това сочат данни от официален одит на Сметната палата, позоваващ се на Европейската информационна система за горски пожари EFFIS към Службата за управление при извънредни ситуации на програма на ЕС за наблюдение и мониторинг на Земята Copernicus EU, съобщават от Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост (БКДМП).

От браншовата организация отбелязват, че официалните данни EFFIS, канадското и американското правителство, на българската Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) и Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" (ГДПБЗН) очертават сходна картина. От камарата уточняват, че се наблюдава по-ранно начало на пожароопасния сезон, по-голяма засегната площ и нарастващи икономически и човешки загуби. Специалисти сочат като ключови фактори както климатичните промени, така и начина на стопанисване на горите, а рискът се задълбочава по цял свят.

От БКДМП отбелязват, че през последните две години горските пожари поставят нови исторически рекорди на четири континента, като най-пострадали са нестопанисваните и т.нар. "непокътнати" (девствени) гори.

Най-тежкият пожар за миналата година е избухналият в Пирин на 25 юли 2025 г. над с. Илинденци, община Струмяни. Той засегна общо площ от над 45 000 декара, от които над 30 000 декара горски територии. Борбата с бедствието продължи близо месец, като пожарът бе окончателно ликвидиран на 22 август.

По данни на ГДПБЗН пожарите у нас през юли 2025 г. са били близо 3500 — с почти 20% повече спрямо същия месец на 2024 г. Според ИАГ едва около 5% от горските пожари се дължат на природни причини, а останалите са резултат от човешка небрежност, действие или бездействие.

Лесовъди отчитат и структурни проблеми по отношение на горите в България. "Близо 39% от територията на страната е залесена, но горите у нас са силно повлияни от човешкото присъствие — близо половината са издънкови, а една трета са иглолистни култури. Това са недълговечни насаждения, изискващи постоянна лесовъдска грижа; голяма част от тях вече са застарели и масово съхнат. Това ги прави по-уязвими и на пожари, и на нападения от вредители корояди", коментира експертът от БКДМП инж. Петър Дишков.

Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост представя и данни в световен мащаб - през 2023 и 2024 г. загубата на залесени територии вследствие на пожари е била приблизително два пъти по-висока от средната годишна стойност за последните две десетилетия в световен мащаб и три пъти по-висока в тропическите гори. Рекордни пожари са бушували в Канада и Южна Америка.

Бореални гори: горите от вечнозелени иглолистни видове в Канада и Русия формират около 60% от загубата на дървесна покривка от пожари между 2001 и 2024 г.

Въглеродни емисии: глобалните емисии на въглерод от горски пожари са нараснали с 60% между 2001 и 2023 г. Само в Канада през 2023 г. пожарите освобождават около 3 милиарда тона въглероден диоксид — приблизително колкото годишните емисии от изкопаеми горива на Индия.

Ефект върху здравето: замърсяването на въздуха от дим при горски пожари се свързва с над 1,5 млн. смъртни случая годишно.

Икономически загуби: унищожена е предимно търговска дървесина на стойност между 45 и 77 милиарда долара от 2001 г. насам.

От Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост изтъкват, че освен това, горските пожари нанасят тежки щети на дивата природа, като в последните години са загинали или са били разселени милиарди животни, включително от застрашени видове.

Европа

Според официален доклад на Европейската комисия (ЕК), изготвен от Joint Research Centre (JRC) на база на данни от на EFFIS, пожарният сезон през 2025 г. е бил най-тежкият в историята на ЕС.

Изгорялата площ възлиза на 1 079 538 хектара (ха) - приблизително колкото територията на Кипър. Щетите са почти двойно по-големи от средното ниво за периода 2006-2024 г. Общо 7783 пожара са засегнали 25 от 27-те държави в ЕС, с изключение само на само Люксембург и Малта.

Общо в Европа, Близкия изток и Северна Африка пожарите са обхванали 2 242 195 хектара, като се отчита ръст с 20% спрямо 2024 г. и около 2,5 пъти повече от 2023 г.

Германия, Испания, Кипър и Словакия отчитат най-високите стойности в историята им на наблюдение. Регистриран е и общ европейски рекорд - изгорялата площ в цяла Европа възлиза на 1 034 552 ха, което надвишава предходната най-висока стойност от 2017 г. от около 988 524 хектара. По данни на EFFIS за 2024 г. България, Гърция, Италия, Португалия и Испания са сред най-тежко засегнатите държави от ЕС, с обща изгоряла площ от 334 940 хектара за петте страни.

Канада

Изгорялата площ за 2025 г. е около 8,8 милиона хектара. Годината е втората най-тежка в историята на страната след 2023 г., когато са унищожени от пожари 16,5 млн. ха, при средно годишно ниво за последното десетилетие от приблизително 4,1 млн. ха засегнати площи.

Регистрирани са над 6100 пожара, а сезонът започва необичайно ранно с пожари в тревни площи в провинция Албърта в края на февруари 2025 г. поради липса на снежна покривка. Над 85 000 души са евакуирани, най-малко 631 са унищожените сгради, а огромни количества дим достигат до големи градове в САЩ.

Въглеродни последствия: само за 2023 г. пожарите в Канада отделят около 647 милиона тона въглерод (2,43 милиарда тона CO2 еквивалент) — повече от всички натрупани емисии от нефтените пясъци на страната от 1967 г. насам, по данни, публикувани в списание Nature.

Горски фонд на страната: 369 милиона хектара гора (около 9% от горите в света), от които се реколтират едва 0,2% годишно.

"Пожарите изостриха и дипломатическо напрежение между Канада и САЩ, след като президентът Тръмп обвини Канада, че не стопанисва добре горите си и по този начин "трови" американците — обвинение, което управляващите в провинция Онтарио отхвърлиха, призовавайки вместо това за премахване на митата върху канадска дървесина", посочват от БКДМП.

От камарата допълват, че работна група с ръководител министъра на енергетиката и природните ресурси на Канада е изготвила пътна карта за развитие на сектора до 2050 г., в която активното управление на горите се посочва като ключов инструмент за намаляване на пожарния риск. Планират се инвестиции в размер на 10 млрд. долара с 10-годишен мандат в развитие и трансформация на горския сектор.

"Няма нищо срамно в устойчивото изсичане на дървета, нито в признаването на необходимостта от достъп до икономически конкурентна дървесина, стига всички участници да работят заедно с уважение — към биоразнообразието, към управлението на въглеродните емисии и към правата на коренното население", коментират съпредседателите на канадската работна група за горския сектор Кен Калесникоф и Фредерик Верó.

САЩ

Изгоряла площ 2025 г.: над 5 милиона акра (около 2,04 млн. хектара) при над 77 000 регистрирани пожара, по данни на National Interagency Fire Center.

Тежки сезони се отчитат в щатите Калифорния, Аризона (близо 678 000 акра, с около 40% над петгодишната средна стойност), Юта, Флорида (над 2900 пожара) и Орегон.

Трансграничният дим от канадските пожари многократно влошава качеството на въздуха в големи метрополии на САЩ през лятото.

От БКДМП обобщават тенденциите по отношение на пожарите и причините за зачестяването им:

Удължаване на пожароопасния сезон — по-ранно начало (в редица случаи още през февруари-март) и по-късен край, свързани с по-топли и по-сухи периоди.

По-чести и по-продължителни горещи вълни и засушавания, съчетани с ниска влажност и силен вятър, ускоряват разпространението на огъня.

Над 90-99% от пожарите в България и по света са причинени пряко или косвено от човешка дейност — небрежност, изхвърлени фасове, палене на стърнища, а в част от случаите и умишлени палежи.

Натрупване на суха биомаса в необгрижвани, застаряващи или монокултурни насаждения увеличава интензивността на пожарите, когато вече веднъж възникнат.

Недостатъчна пътна и техническа инфраструктура затруднява своевременната реакция и наземното потушаване, особено в планински райони.

От Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост отчитат редица икономическите последици за горската индустрия — от спад в добива и заетостта в Канада до конкретни щети за общини и стопанства в България и Южна Европа.

БКДМП представя и добри практики от международният опит:

Официалният доклад на канадската Task Force за трансформация на горския сектор (април 2026 г.) съдържа поучителни сравнения за връзката между активното стопанисване на горите и риска от пожари.

Финландия като бенчмарк: страна със сходен на Канада климат, при която годишните загуби от горски пожари в стопанисвания горски фонд обичайно остават под 1000 хектара — благодарение на активно управление и засаждане на устойчиви на климатичните промени видове (88% от горите са залесени култури, при 5% в Канада).

Пример от Калифорния: след поредица тежки пожарни кризи щатът създава Wildfire and Forest Resilience Task Force — постоянен орган с участие на федерални, щатски, местни и племенни власти, който проследява конкретни показатели за устойчивостта на горите срещу пожари и постепенно печели доверието на скептици от различни политически лагери.

Модел "работеща гора" (Triad): зониране на горите в три категории — защитени територии, интензивно стопанисвани площи и екстензивно управлявани смесени зони — с цел едновременно увеличаване на защитените територии и намаляване на натрупването на суха биомаса, която подхранва пожарите.

"Основното послание на доклада е категорично: изоставените, "непокътнати" гори не са по-безопасни от пожари — напротив, натрупването на суха биомаса в неуправлявани насаждения увеличава интензивността на горските пожари, докато редовната лесовъдска намеса (прореждане, отстраняване на суха растителност, контролирано стопанисване) е сред най-ефективните инструменти за ограничаване на пожарния риск", подчертават от Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост.

От БКДМП обобщават, че съвкупността от данни за 2025 г. за Северна Америка, Европа и България води до извода, че горските пожари вече не са изолирани сезонни събития, а повтарящ се и задълбочаващ се риск, тясно свързан с климатичните промени. От камарата добавят, че повишаването на на температурите, промените в режима на валежите и удължаването на сухите периоди създават условия, при които пожарите започват по-рано, разпространяват се по-бързо и обхващат по-голяма площ.

"Едновременно с климатичния натиск, начинът, по който горите се стопанисват (или не се стопанисват), е също толкова важен фактор за устойчивостта им. Натрупването например на суха биомаса — включително в горите, които са под защита — системно увеличава интензивността на пожарите, когато вече веднъж възникнат. Липсата на актуална национална стратегия, на национална инвентаризация и на достатъчна инфраструктура за превенция и гасене, съчетана със застаряващи и неотгледани насаждения, увеличава уязвимостта на горите — независимо от климатичния контекст", отбелязва инж. Петър Дишков.