Преките загуби за България от забавянето на пълното ни присъединяване към Шенген възлизат на 845 милиона лева, каза служебният министър на икономиката и индустрията Петко Николов, който цитира данни от доклад на Института за икономически изследвания към БАН по поръчка на министерството.

Той участва в публична дискусия за приоритетите на предстоящото унгарско председателство на Съвета на Европейския съюз и техния отзвук в българския политически дневен ред "Унгарското председателство на ЕС и българската перспектива". Събитието е организирано съвместно от "ПанЕвропа България" и Посолството на Унгария в София в партньорство с фондация "Конрад Аденауер", Българския дипломатически институт и Представителството на Европейската комисия в София.

Петко Николов изтъкна, че към преките финансови загуби трябва да се добавят и пропуснатите ползи от това, че България не е в Шенген по суша, които възлизат на около 550 милиона лева и така преките и потенциалните ползи от премахването на граничния контрол по суша възлизат на 1,3 млрд. лева годишно.

Резултатите от пълното приемане на България и Румъния в Шенген не са с еднократен ефект, а ще се засилят с все по-дълбоката икономическа интеграция между европейските държави, което означава, че всяко едно поредно отлагане ще е причина за по-големи пропуснати ползи както за българската, така и за европейската икономика, каза той.

По думите му присъединяването към Шенген на България и Румъния следва да е приоритет и когато то стане факт, това ще е ключов момент в процеса на европейската интеграция.

Оценяваме като изключително положителен факта, че Унгария е поставила като приоритет присъединяването ни по суша. Оценяваме високо подкрепата на Унгария за бързо, скорошно и бих казал животоспасяващо присъединяването на България и Румъния към Шенген и се надявам до края на годината това да стане факт, изтъкна Николов.

По думите му това е важно за всички компании, които оперират на територията на двете държави.

Това е от значение за всички икономики, особено за българската. Ползите са свързани с намаляването на трафика, развитието на логистичната инфраструктура, повишаването на инвеститорския интерес към България и Румъния, каза министърът.

Той изтъкна, че положителните ефекти за страните от ЕС могат да се разглеждат в много направления, сред които допълнителното укрепване на външните граници, повишаването на обема на търговията, намаляването на разходите за износителите чрез освобождаването на транспортен ресурс от чакащите на границата камиони, съкращаване на времето на придвижването, спестяване на административни проверки на границата, намаляването на сроковете за доставки, повишаване на потенциала за растеж на пограничните райони, екологичен ефект от прекратяването на чакането на камионите по границите.

Ще се подобри транспортната свързаност, ще се увеличат търговските и инвестиционните потоци, ще се намали времето и стойността на физическото ни придвижване, обобщи Петко Николов.