У нас работят около 5300 професионални пожарникари.

България разполага с около 5300 професионални пожарникари, които през 2025 г. са представлявали 0,18% от всички заети в страната. На фона на нарастващия риск от горски пожари и продължителни горещи вълни този дял е значително по-нисък от показателите на Гърция и Румъния, предаде БГНЕС.

През 2025 г. в 22 държави от Европейския съюз, за които има данни, са работили общо 372 400 професионални пожарникари. Те са били 0,18% от общата заетост в ЕС. Статистиката включва професионалните пожарникари, включително специализираните в горски пожари, но не и доброволците, и не показва колко от тях конкретно са ангажирани с гасене на горски пожари.

В Гърция професионалните пожарникари са около 20 500, а в Румъния — 21 900. Румъния, чието население е почти два пъти по-голямо от гръцкото, разполага с малко повече пожарникари в абсолютен брой. България остава далеч назад с 5300.

Разликата е още по-видима при сравнение спрямо всички заети. В Гърция пожарникарите са 0,47% от работната сила — най-високият дял в ЕС. В Румъния делът е 0,30%, а в България 0,18%, колкото е и средното равнище за съюза. Това означава около 1,8 професионални пожарникари на всеки 1000 заети у нас, около 3 в Румъния и почти 4,7 в Гърция.

В абсолютен брой лидер е Германия с 57 700 професионални пожарникари. Следват Франция с 47 700, Италия с 43 500, Полша с 40 000 и Испания с 38 500. Само Германия, Франция, Италия и Полша събират около 187 400 пожарникари, или 50,3% от всички в ЕС. На другия полюс са Кипър и Естония, където броят е под 2000. България е над тях по абсолютен брой, но остава сред страните с по-малки пожарни служби.

Разходите също показват различия между държавите. През 2023 г. Румъния е отделила 0,9% от общите държавни разходи за противопожарната функция — най-високия дял в ЕС. Гърция е сред следващите страни с 0,7%, а България е заделила 0,6%, при средно около 0,5% за ЕС.

Българските разходи за противопожарни услуги през 2023 г. са били 229,1 млн. евро спрямо 197,4 млн. евро година по-рано. Бюджетът се е увеличил с над 30 млн. евро, макар делът му в общите държавни разходи да е останал 0,6%.

Данните за персонала се променят през последните години. През 2024 г. са отчетени около 7000 пожарникари, или 0,24% от общата заетост, а година по-рано — 6500, или 0,22%. За 2025 г. обаче са отчетени около 5300 професионални пожарникари и дял от 0,18%.

Нуждата от достатъчен ресурс нараства, тъй като сезоните с екстремни пожари се разширяват географски. До началото на август в ЕС са изгорели 489 826 хектара — с 13% над средното за същия период през 2012–2025 г. 2026 г. е четвъртата най-тежка година в ЕС по натрупана площ, засегната от пожари, от началото на съпоставимата серия през 2012 г.

При големи пожари ЕС разчита все повече на взаимна помощ чрез Механизма за гражданска защита. Държавите могат да поискат допълнителен персонал, самолети, хеликоптери и друга техника, когато собствените им ресурси не са достатъчни. През 2025 г. пожарникари от България, Румъния, Франция и други страни са били предварително разположени в райони с висок риск в Гърция.

За сезон 2026 г. резервът rescEU и Европейският резерв за гражданска защита включват 22 самолета за гасене на пожари и пет хеликоптера. Европейската комисия предупреждава, че климатичните промени ще увеличават риска, като пожарите вече се разпространяват и в части от Централна и Северна Европа, които преди не са били сериозно засегнати.

На този фон Гърция остава показателен пример за страна с много по-голям пожарникарски ресурс спрямо работната сила — 0,47% от заетите през 2025 г. В България делът е 0,18%, а Румъния изпреварва страната ни и по абсолютен брой професионални пожарникари, и по дела им сред заетите. Разликите придобиват допълнително значение при все по-честите и мащабни горски пожари в региона.