По повод предстоящото заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) Българската стопанска камара (БСК) внесе становището си за Бюджет 2026.

В становището си БСК изразява принципна подкрепа за представените законопроекти, но под условие, като настоява в хода на бюджетната процедура:

• да се отложи увеличението на максималния осигурителен доход до приемане на редовен бюджет за 2027 г.
• ръстът на минималните осигурителни доходи да се ограничи до размера на минималната работна заплата за 2026 г.
• да се положат необходимите усилия за намаляване на прогнозния размер на дефицита и да се преразгледа планираният размер на дълга за периода 2026-2028 г., както като абсолютна стойност, така и като дял от БВП

Освен това БСК изразява и сериозна загриженост по отношение на планираните бюджетен дефицит и външен дълг, както и във връзка с разходите по КФП, които продължават устойчиво да надхвърлят 40% от БВП.

И подкрепя спирането на приложението на чл. 244, ал. 2 от Кодекса на труда (в него се определя нормативния механизъм за определяне на минималното възнаграждение - бел. ред.) до приемане на изцяло нов механизъм за определяне на минималната работна заплата, както и възприетия нов подход за определяне на възнагражденията в първостепенните разпоредители с бюджет, което ще позволи избягването на автоматични и трудно контролируеми разходни ефекти в бюджетната система.

Също така, БСК приветства запазването на данъчно-осигурителния модел, размерите на преките и косвените данъци и осигурителната тежест за бизнеса и гражданите. Камарата подкрепя и предложените изменения, насочени към по-справедливо и прозрачно изчисляване на трудовия стаж при работа на непълно работно време, предложения пакет от мерки в областта на хазартната дейност, както и предвиденото засилване на действащия фискален контрол върху стоките с висок фискален риск, доколкото не се създава допълнителна административна тежест за бизнеса. БСК не възразява срещу планираното ускорено реализиране на въведения акцизен календар за периода 2025-2029 г. в ЗАДС.

Но Камата не подкрепя подхода за увеличение на минималните и максималния осигурителни доходи, считано от 1 август и предлага да се обсъди поетапно преминаване от детайлна система на минимални осигурителни доходи по икономически дейности и квалификационни групи към модел, при който осигурителните вноски за наетите лица се дължат върху получени или начислени, но неизплатени брутни месечни възнаграждения, не по-ниски от минималната работна заплата за страната, пропорционално на отработеното време, и не надвишаващи максималния осигурителен доход.

Според БСК всички промени в пенсионноосигурителното законодателство следва да бъдат задължително придружени от актюерски оценки и разчети.