Експерти на Българската стопанска камара/БСК/ смятат, че дългосрочните ефекти от войната в Украйна ще се усетят тази и следващата година в забавяне на ръста на Брутния вътрешен продукт/БВП/ на страната за тази и следващата година, пише БТА.

"Дългосрочните негативни тенденции са свързани с инфлационните процеси, с недостига на суровини, метали, инертни газове с техническо приложение, особено след затварянето на най-големия им производител в Европа - предприятието в Мариупол", коментира Веселин Илиев, главен директор "Международно икономическо сътрудничество" в БСК. Според него икономическата несигурност и влошаването на кредитните рейтинги на редица държави около България са дълготрайни тенденции и са много по-важни от краткотрайните "ползи" за страната от износа на горива. Неговите очаквания за ръста на БВП за 2023 г. не са оптимистични. 

По данни на НСИ българският износ за Украйна в края на миналата година се увеличава от 794 млн. лева на 2,249 млрд лева, а при вноса промяната е от 1,634 млрд. лева през 2021 г. на 3,412 млрд. лева. При вноса от Украйна в България на първа позиция е маслодайният слънчоглед.Ако по-рано сме купували маслодаен слънчоглед от Украйна за 8-12 млн. долара на тримесечие, сега купуваме за 250 млн. долара. Друго перо във вноса ни от Украйна, което бележи чувствителен ръст е нерафинирано олио (слънчогледово, рапично). Сравнението показва, че сега на тримесечие вносът ни достига до 100 млн. долара при 3-4 млн.долара в предишни години за същия период.

Доц. д-р Щерьо Ножаров, икономически съветник в БСК, също очаква свиване на ръста на БВП.

"Съобразно последните прогнози на ЕК ръстът на БВП ще е до 1,4 на сто, както и през 2024 г., а това са значително по-ниски темпове на ръст от стандартния - около 4 процента, коментира доц. Ножаров.  

По думите му ефектът ще се засилва и заради високите цени – енергийни и на други суровини, които водят до намаление на инвестициите и това ще се усети също тази и следващата година", смята експертът. Той посочи, че всичко ще зависи най-вече от бюджетната политика по отношение на подкрепата на бизнеса и на доходите на населението. В този контекст е и стремежът ни да влезем в еврозоната, което поставя рамката от бюджетен дефицит от 3 процента. 

Според него всички наши енергоемки отрасли, които са чувствителни откъм суровини и енергия, са засегнати от войната. Това са металургията, химическата, циментовата, стъкларската индустрии, производството на хартия.