Алиансът на технологичната индустрия в България (АТИ) уведоми с писмо Европейската комисия (ЕК), с което сподели загрижеността си за промени в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) в частта "Цифрова свързаност". Браншовата представлява интересите както на предприятията, осъществяващи електронни съобщения, така и на доставчици на оборудване, мрежови и системни интегратори, академична и научна общност.

Според АТИ в Плана е заложен разход от 316 млн. лева за създаване на държавна телекомуникационна мрежа и той продължава да присъства в документа въпреки уверенията на правителството, че държавата не планира създаване на държавен телекомуникационен оператор. "Нещо повече, планираният капацитет на новата държавна телекомуникационна инфраструктура ще надвиши капацитета дори на трите най-големи мобилни оператора в България и ще дублира мрежата им в редица населени места, което прави разхода крайно нецелесъобразен и не отговаря на идеята на Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) за стимулиране на частните инвестиции и на амбициозните планове за дигитализация на Европейския съюз, заложени в целите на Цифровото десетилетие", смятат от браншовата отганизация.

От АТИ заявяват, че остава напълно неясно как държавата ще поддържа мрежата след изграждането й. За целта било необходимо планирането на сериозни капиталови инвестиции, като само за миналата година трите телекома у нас били инвестирали в разширяване и подобряване на капацитета на мрежите си и изграждане на 5G над половин милиард лева.

Неясно било и защо целите в частта от Плана, която разглежда подобряването на свързаността в слабонаселени и отдалечени райони и разгръщане на мрежи с много голям капацитет, са съществено занижени. Броят на населените места с нови възли за достъп бил намален от 500 на 185, а възможността от този вид свързаност да се възползват 200 000 домакинства се редуцирала на 350 хил. жители, което на практика означавало, че ще бъдат достигнати значително по-малко хора.

АТИ се опасява също, че използването на средствата по МВУ за осигуряване на оптична свързаност чрез държавната опорна мрежа на държавната администрация, а не на гражданите, не отговаря на целите на Европейската комисия, определени в Плана за действие "5G за Европа", по отношение изграждането на 5G свързаност по ключови транспортни коридори. В тази връзка алиансът информира ЕК, че планираната по Плана от телекомите инвестиция от 300 млн. лева за активно оборудване на 5G мрежи вече няма да бъде направена.

"Също така, като се имат предвид изискванията на МВУ, според които поне 37% от общия размер на отпуснатите средства трябва да допринасят за климата, и като се има предвид настоящата енергийна криза, причината за отпадането на стълба "Зелена свързаност", посветен на соларните панели за базовите станции, е необяснима", изтъкват от Алианса на технологичната индустрия в България.

В писмото си към Специалната група за МВУ на Генералния секретариат на ЕК и компетентните по темата генерални дирекции, АТИ посочва, че предложените промени са направени без никакви обществени консултации или обсъждания със сектора на електронните съобщения.

"Предвид гореизложеното, АТИ изрази сериозните си съмнения, че частта "Цифрова свързаност" наистина ще допринесе за разработването и прилагането на ефективна политика и регулаторна рамка, за ефективното използване на радиочестотния спектър за развитието на 5G мрежи и услуги и за създаването на благоприятна инвестиционна среда, както е посочено в оценката на ЕК за Националния план за възстановяване и устойчивост", завършват от браншовата организация.

Предлагаме на вниманието ви и пълния текст на писмото на АТИ относно преработен проект П-18 "Цифрова свързаност":

С настоящото писмо бихме искали да споделим сериозните опасения на Алианса на технологичната индустрия (АТИ), свързани с публикувания на 11.03.22 г. преработен проект П-18 "Цифрова свързаност" от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).

1. НПВУ беше преработен без публични консултации

На първо място бихме искали да изкажем нашето разочарование, свързано с нарушаването на принципите на ЕС за публичност и прозрачност. За разлика от широко коментираните в публичното пространство през последните три месеца от представители на изпълнителната власт проекти в секторите транспорт, здравеопазване и енергетика, необходимостта от промяна в частта "Цифрова свързаност" нито веднъж не беше засегната и не бяха проведени публични консултации по нея. На практика новата версия беше публикувана - за информация - на уебсайта - nextgeneration.bg на 11.03.2022 г. под заглавие "Преработени проекти в отговор на коментарите на Европейската комисия по Националния план за възстановяване и устойчивост". За сравнение, публикуваните три версии към 15.10.2021 г., бяха задълбочено обсъждани със сектора в продължение на една година.

1. Липса на аргументация за направените промени

Концепцията на проекта е изцяло преработена с единствения аргумент, че промените са направени, за да се отговори на коментарите на ЕК . Имаме сериозни резерви към този аргумент, поради факта, че последната версия на частта "Цифрова свързаност" на НПВУ беше разработена специално, за да отговори на Насоките на ЕК към страните-членки, с цел да се компенсира изоставането на страната по отношение на индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI).

1. По отношение преработения проект по същество обръщаме внимание на промените в няколко ключови за развитието на страната посоки:

3.1. Отпадането на изграждането на 5G по трансевропейските коридори поставя под съмнение готовността на България да отговори на изпълнението на целите на "5G за Европа: План за действие" , според които "всички градски зони и всички основни пътища от републиканската пътна мрежа трябва да имат пълно покритие на 5G до 2025 г."

3.2. Първоначално планираният финансов ресурс за 5G беше пренасочен към развитието на държавната електронна съобщителна мрежа. Смятаме, че това противоречи на целите на ЕС, заложени в ИВУ за възстановяване и устойчиво развитие на икономиката, стимулиране на частната инициатива и насърчаване на инвестициите. Нещо повече, дори целите на преработения план са написани така, че да облагодетелстват развитието на държавна телекомуникационна мрежа за сметка на разгръщането на мрежи в селските райони: Нотификацията за държавна помощ и процедурите но обществени поръчки ще се провеждат паралелно в периода от шест месеца, докато нотификацията за държавна помощ по според "Дейност 2" ще трае една година, а процедурите по обществените поръчки ще са две години и половина.

По този начин, вместо да служат за възстановяване на икономиката и устойчивото развитие на дигиталната трансформация, половината от средствата от бюджета за "Цифрова свързаност" ще се използват за "Дейност 1 - Развитие на държавна опорна мрежа".

Изредените по-горе проблеми пораждат следните въпроси:

- какъв сигнал се дава към частните инвеститори с включването на държавата на един конкурентен пазар;

- по какъв начин ще се постигнат целите на ЕС, заложени в ИВУ за възстановяване и устойчиво развитие на икономиката, стимулиране на частната инициатива и насърчаване на инвестициите;

- какви реформи ще бъдат направени, за да се повиши конкуренцията и да се стимулират инвестициите;

- липсата на прозрачност по отношение на вида държавна помощ, който ще бъде нотифициран, което в предишните варианти на проекта беше ясно определено, с оглед гарантиране поддържането и развитието на изградената мрежа, особено в слабонаселените и отдалечени райони;

- има ли готовност държавата да се ангажира с непривични за нея дейности по проектиране и изграждане на електронни съобщителни мрежи в такъв голям мащаб за толкова кратък период, предвид съществуващия вече натрупан негативен опит в подобни проекти през предходните програмни периоди и дефицита на професионалисти с такъв профил;

- с какви средства ще се обезпечи в бъдеще поддържането и модернизацията на изградената държавна мрежа, предвид факта, че само за 2020 г. електронните съобщителни предприятия са инвестирали в развитие и изграждане на мрежи близо 430 милиона лева.

3.3. Преработените цели в "Дейност 2" - Подобряване на свързаността на периферните слабо населени и селски райони и разгръщане на мрежи с много голям капацитет са съществено занижени. Броят на населените места с нови възли за достъп от 500 е намален на 185, а възможността от този вид свързаност да се възползват 200 000 домакинства се редуцира на 350 хил. жители.

3.4. Необяснимо е при изискванията на ИВУ 37% от средствата да бъдат насочени към "зелен" преход и съвременната енергийна криза, в която се намираме, да отпадането направлението за "Зелена свързаност", осъществявано чрез изграждане на соларни панели на базовите станции.

3.5. Поради факта, че развитието на мрежите от пето поколение са отпаднали от плана, трябва да имате предвид, че планираната от телекомите инвестиция от 300 млн. лева вече няма да бъде направена.

3.6. Без сериозен фокус върху развитието на 5G, няма връзка между обявените реформи, като предоставянето на спектър в 700 MHz и облекчаването на строителния режим на базовите станции с предложените активности в "Дейност 1" и "Дейност 2".

Заложено е ограничение за изграждане на 5G свързаност само в честотен спектър 700-900 MHz, което е ограничаващо за операторите, които могат да предоставят такива скорости и в друг честотен диапазон.

Предвид гореизложеното, бихме искали да изразим сериозните си съмнения, че частта "Цифрова свързаност" в настоящия си вид наистина ще допринесе за разработването и прилагането на ефективна политика и регулаторна рамка, за ефикасно използване на радиочестотния спектър за развитието на 5G мрежи и услуги и за създаването на благоприятна инвестиционна среда.