Анализ на възнагражденията на органите за управление и контрол на публичните предприятия въз основа на доклада на АППК за 2024 г.

Скандалът около възнагражденията в Националния дворец на културата отново постави стар въпрос: колко плащат държавните предприятия на своите ръководства и какво получава обществото срещу тези разходи? Данните от Годишния обобщен доклад на Агенцията за публичните предприятия и контрол (АППК) за 2024 г. дават възможност за подобно сравнение.

Държавният сектор включва 261 публични предприятия с над 120 000 служители, 21.6 млрд. лв. приходи и нетна печалба от около 1.3 млрд. лв. Най-подробната информация е публикувана за 56-те предприятия, категоризирани като големи по Закона за счетоводството. Именно те управляват значителна част от държавните активи и формират основния дял от приходите в публичния сектор.

Как се изчисляват и определят възнагражденията

Преди да се пристъпи към сравнение на конкретни суми, е важно да се разбере по какъв ред се определят и отчитат възнагражденията в публичните предприятия.

Нормативна рамка

Закон за публичните предприятия (ЗПП) — основният нормативен акт, уреждащ управлението;
Правилник за прилагане на ЗПП — детайлизира реда за определяне на възнагражденията;
Национален кодекс за корпоративно управление — препоръчителни стандарти;
Насоки на ОИСР за корпоративно управление на държавните предприятия.

Кой определя сумата: Органът, упражняващ правата на държавата (съответното министерство), определя възнагражденията на членовете на съветите на директорите или управителните и надзорните съвети. При едностепенна система (СД) — министерството определя заплащането на всички членове, включително изпълнителния директор.

Фиксирана и променлива компонента: Съгласно практиката на АППК, възнаграждението на членовете на органите за управление се състои от две части: фиксирана месечна сума (базово възнаграждение) и променлива компонента, обвързана с изпълнението на бизнес програмата. Бонусната схема се активира само при постигане на определени финансови и нефинансови показатели.

Какво включва отчетената сума: В Приложение 1 на АППК доклада се публикуват общо изплатените брутни възнаграждения за целия орган за годината — включват заплати, бонуси, социални осигуровки за сметка на работодателя и всички други плащания към членовете на СД/УС/НС. Тоест посочените суми не са индивидуалните доходи на отделен член, а сборът за целия борд.

Как да изчислим индивидуалното възнаграждение: За груба оценка — разделете общата сума на броя членове. При АЕЦ Козлодуй (5 члена, 593 хил. лв.) средното на член е около 118 600 лв. годишно, или около 9 900 лв. брутно на месец. При Булгартрансгаз (7 члена, ~1 200 000 лв.) средното е около 171 000 лв. годишно, или около 14 300 лв. на месец.

Прозрачност и достъпност: Само 56-те предприятия, категоризирани като големи, са задължени да предоставят тези детайлни данни на АППК. Останалите над 200 публични предприятия са включени в обобщения доклад без индивидуален разрез на възнагражденията. Данните за индивидуалните суми на отделен член са достъпни в бележките към годишния финансов отчет на всяко дружество в Търговски регистър.

Важно уточнение: посочените суми в таблиците по-долу са ОБЩО за целия орган за управление за годината, не на отделен член. За индивидуалните данни вижте Доклада за дейността на съответното дружество.

Кой колко получава — топ дружества

Проверката показва, че големите възнаграждения са концентрирани основно в енергетиката и инфраструктурния сектор.

Забележка: Данните са за 2023 г. от Приложение 1 на АППК доклад. За АЕЦ Козлодуй данните за 2024 г. са от публикувания консолидиран финансов отчет.

На този фон възнагражденията в НДК не се открояват като изключително високи. Петчленният СД е получил общо 309 хил. лв. — значително под нивата в големите енергийни и инфраструктурни дружества. Дружеството отчита ръст на приходите до над 17 млн. лв. и намалява загубата от 1.38 млн. лв. (2023 г.) до 569 хил. лв. (2024 г.).

Когато резултатите оправдават възнагражденията

Най-силните аргументи в полза на високите възнаграждения идват от дружествата с големи печалби.

БЕХ отчита близо 1 млрд. лв. печалба при 857 хил. лв. за борда — под една десета от процента от финансовия резултат. АЕЦ Козлодуй реализира 234 млн. лв. печалба при 593 хил. лв. и дори отчита намаление на сумата спрямо 2023 г. ВМЗ Сопот печели близо 143 млн. лв., а бордът получава 295 хил. лв. В тези случаи има видима и аргументирана връзка между резултата и заплащането.

Булгартрансгаз и ЕСО са с най-високи абсолютни суми, но и с едни от най-добрите финансови резултати в портфейла. Булгартрансгаз отчита 306.8 млн. лв. печалба и собствен капитал от 5.84 млрд. лв. — управлението на такъв актив изисква съответна компетентност.

Парадоксите при губещите дружества

По-сложни за обяснение са случаите, при които предприятията приключват годината със загуби, но продължават да изплащат значителни суми на ръководствата си.

Булгаргаз: 579 хил. лв. за борда при 52 млн. лв. загуба. Дружеството приключва годината с отрицателен собствен капитал от 190 млн. лв.

МБАЛ Лозенец: около 295 хил. лв. за ръководството при 22 млн. лв. загуба.

НЕК ЕАД: около 950 хил. лв. за управителните органи при значителна финансова загуба.

БДЖ Товарни превози: получава незадоволителна оценка за изпълнение на бизнес програмата и продължава да отчита финансови затруднения.

Шуменско и Смолянско ВиК: приключват с отрицателен собствен капитал (съответно -32.5 млн. и -14.7 млн. лв.), въпреки изплатени възнаграждения на ръководствата.

Тези случаи поставят въпроса дали системата за възнаграждения е достатъчно обвързана с реалните резултати и дали финансовото представяне следва да има по-голяма тежест при определянето на заплащането.

Средно колко получава един член на борд

Изчисленията на база публикуваните данни показват, че един член на СД/УС в голямо държавно предприятие получава средно между 60 000 и 180 000 лв. годишно (5 000 — 15 000 лв. брутно на месец). Това поставя държавните дружества в диапазон, сходен с ръководните позиции в средни и големи частни компании в България.

Забележка: изчисленията са индикативни на база публично достъпни данни

В редица европейски държави възнагражденията на ръководствата на публични компании са дори по-високи. Разликата е, че бонусните схеми там обикновено са пряко обвързани с финансовите резултати, инвестиционните програми и качеството на услугите — не само с факта на заемане на длъжността.

Какво казват експертите

Икономисти от Института за пазарна икономика от години настояват за ясна и измерима система за оценка на ефективността.

Не размерът на възнаграждението е проблемът, а липсата на ясна връзка между резултатите и заплащането. — Институт за пазарна икономика, позиция по управлението на публичните предприятия

От Прозрачност без граници поставят акцент върху отчетността: общественият контрол е възможен само когато информацията е лесно достъпна и съпоставима. Синдикалните организации обръщат внимание на разликата между заплащането на борда и доходите на служителите — особено в дружества с финансови затруднения.

Ограниченията на публичните данни

Публикуваните детайлни данни обхващат само 56 от 261-те публични предприятия. Останалите над 200 дружества присъстват в обобщения доклад без разбивка по възнаграждения на ръководствата. Четири дружества промениха категорията си от голямо на средно за 2024 г. (Монтажи ЕАД, Кинтекс ЕАД, СБР-НК ЕАД и УМБАЛ Бургас АД), докато 10 нови дружества влязоха в категорията за пръв път.
За пълната картина по индивидуални дружества — отчетите са достъпни в електронната система на АППК на адрес reports.appk.government.bg и в Търговски регистър за всяко дружество.

Заключение

Дебатът, започнал около НДК, показа колко чувствителна остава темата. Данните разкриват значително по-широка картина: най-високите възнаграждения са в енергетиката и инфраструктурата — именно там, където се намират и най-печелившите дружества. Наред с тях обаче съществуват предприятия, отчитащи значителни загуби или дори отрицателен капитал, докато продължават да изплащат стотици хиляди левове на ръководствата си.
Въпросът не е толкова за размера на възнагражденията, колкото за връзката между заплащането, постигнатите резултати и обществения интерес. Именно тази връзка остава най-важният критерий за оценка на управлението в държавния сектор. /"Гласове"

Източници: Годишен обобщен доклад за държавните публични предприятия за 2024 г. (АППК) и Годишен консолидиран финансов отчет на АЕЦ Козлодуй ЕАД за 2024 г. Данните за възнагражденията на останалите дружества са за 2023 г. от медийни анализи на Приложение 1 на АППК доклад.