В решението си върховните съдии приемат, че справедливото обезщетение за Радев е 100 000 лева за неимуществени вреди и още 21 000 за имуществени за направените от него разноски за адвокат

Бившият окръжен прокурор на Плевен Иво Радев осъди окончателно прокуратурата да му плати обезщетения за над 120 000 лева, след като повече от 4 години беше подсъдим, а накрая и оправдан за оказан натиск над магистрати, съобщава правният сайт "Лекс".

През 2019 г. магистратът беше окончателно оправдан по обвинението, че е оказал натиск над прокурорка. След като беше привлечен като обвиняем, Радев беше отстранен от длъжност до приключване на делото, а сам подаде и оставка като зам.-шеф на Асоциацията на прокурорите. Процесът срещу него продължи 5 години, в които градският и апелативният съд в София го оправдаха, Върховният касационен съд (ВКС) върна веднъж делото за ново разглеждане, втората инстанция отново реши, че Радев е невинен и при повторното разглеждане върховните съдии оставиха решението в сила, а обезщетенията, които му бяха присъдили, бяха за над 220 000 лева.

Делото стигна до Върховния касационен съд (ВКС) след обжалване от прокуратурата, като върховните съдии го допуснаха за разглеждане, като приеха, че апелативният съд не е отговорил на оплакванията за прекомерност на размера на обезщетението.

В решението си върховните съдии приемат, че справедливото обезщетение за Радев е 100 000 лева за неимуществени вреди и още 21 000 за имуществени за направените от него разноски за адвокат. На особено мнение обаче е председателят на състава Веска Райчева, според която обезщетението на бившия прокурорски шеф и така остава прекомерно.

Макар да занижават наполовина присъденото обезщетение, върховните съдии са категорични, че то трябва да е по-високо от обичайните. ВКС не е съгласен с довода на прокуратурата, че още след първоинстанционната оправдателна присъда през 2016 г. негативните преживявания при Радев затихнали. Според върховните съдии това се е случило едва през 2019 г., когато е постановено окончателното решение на ВКС, а дотогава "неимуществената му сфера е многократно и грубо засягана, включително поради "упоритостта" на обвинението да докаже правотата си".

В решението на ВКС е подчертано, че тази упоритост на прокуратурата е продължила при наличието все на едни и същи доказателства от разпита на прокурор Снежана Георгиева, които всички инстанции определили за "житейски неубедителни и правно безсмислени - в едната част, а в другата - несъставомерни".

Съдът отбелязва, че всички съдебни състави с изключение на първото отменително решение на ВКС, са установили, че Радев не е извършил престъплението, за което е обвинен, а в мотивите им се говори за начална несъставомерност на обвинението. В тази връзка съдът посочва, че нарушението на принципите в НПК, че прокурорите са независими в работата си и вземат решения по вътрешно убеждение, за които Радев е обвинен, са негодни да изпълнят със съдържание разпоредбата на чл.289 от НК за престъпление срещу правосъдието.

Прокуратурата пък, противно на упоритото поддържане на незаконното обвинение, дори не е съобщила за оправдаването на прокурора.

За да обяснят защо Иво Радев заслужава по-високо от обичайното обезщетение, върховните съдии отбелязват още, че делото е било широко огласено, тъй като той е бил първият административен ръководител на съдебен орган, обвинен за тежко умишлено престъпление и то срещу правосъдието.

Съдът посочва още, че 19 месеца Радев е нямал собствени доходи, защото е бил отстранен от длъжност, а 5-членното му семейство е търпяло недоимък и лишения. Завишеното обезщетение е резултат и от използваните срещу него специални разузнавателни средства, като той е бил наблюдаван, подслушван и следен. ВКС признава, че страхът от евентуално незаконно осъждане у Радев е бил подсилен и от решението на върховния съд, който веднъж връща делото на втората инстанция, макар това решение да е било подписано с особено мнение.

Самият прокурор изпитвал неудобство повече да изпълнява задълженията си по повдигане и поддържане на обвинения, поради което се преместил в административния отдел на прокуратурата в Плевен, където никога не бил работил и му се наложило да усвоява нови знания.

ВКС отбелязва, че има и обстоятелства, които обуславят занижаване на присъденото обезщетение - Радев не е бил задържан, а под парична гаранция, не е имал други забрани, а след 19 месеца е бил възстановен на работа.

Така съдът стига до извод, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди е 100 000 лева и още 21 000 лева за разноски за адвокат.