Запазването на здравноосигурителната вноска на ниво от 8% - най-ниското в Европейския съюз - не е просто бюджетно решение, а икономическа бомба със закъснител, която ще струва на България над 50 милиарда лева пропуснати ползи и загуби до 2040 година.

Това става ясно от икономическия анализ "Цената на бездействието". Изследването е изготвено от експертите на Health Metrics, компания, специализирана в събирането, анализа и представянето на здравна, социална и икономическа информация.

На пресконференция в зала "Вихрен" на х-л "Хилтън" днес управляващият партньор в Health Metrics Аркади Шарков представи мрачна прогноза за бъдещето на сектора, базирана на математическо моделиране и официални демографски данни. Според анализа, ако политическата класа продължи да отлага реформата на приходната част на бюджета на НЗОК, системата е изправена пред необратим кадрови и структурен разпад.

Изводът е еднозначен -  или непопулярни мерки днес, или загуба на 50 милиарда и срив на болничната мрежа утре.

Затворени отделения и липсващи лекари

Докладът на Health Metrics очертава конкретните измерения на кризата в хоризонт от 15 години. При запазване на статуквото, страната ни рискува да загуби между 5 и 10% от лекарите и до 20% от медицинските сестри - съсловие, което и към момента е в критичен дефицит и със застаряващ профил.

"В най-тежко засегнатите региони това означава фактическо затваряне или сливане на 10 до 20 болници и закриване на до 80 отделения", посочи Аркади Шарков. Прекият ефект за пациентите ще бъде драстично удължаване на времето за чакане за прегледи и операции - с между 30% и 80%.

Това кореспондира с предупрежденията на Българския лекарски съюз (БЛС) от последните месеци. Припомняме, че д-р Николай Брънзалов и д-р Иван Маджаров нееднократно алармираха, че "командното" вдигане на заплати без реален финансов ресурс води до невъзможност за лечебните заведения да инвестират в апаратура и иновации. Данните на Health Metrics потвърждават тази теза - прогнозата е, че един апарат ще трябва да обслужва двойно повече пациенти, тъй като технологичното обновяване ще бъде изоставено.

Графики: Health Metrics

Икономиката губи работна ръка

Анализът излиза извън рамките на чисто медицинската статистика и показва тежкия макроикономически отпечатък на лошото здравеопазване.

• 70 000 души могат да отпаднат трайно от пазара на труда до 2040 г. заради нелекувани или късно диагностицирани заболявания.
• Загубата на продуктивност ще достигне до 1,5% от БВП годишно.

"Цената на бездействието надхвърля 50 млрд. лв. - сума, измерена в загубена производителност, растящи лични разходи и пропуснати ползи от превенция", подчерта Шарков.

Пациентът плаща сметката: Феноменът "Финансова катастрофа"

Един от най-тревожните акценти в доклада е ръстът на директните плащания от джоба на пациента (out-of-pocket payments). Към момента България вече е рекордьор в ЕС с 34% доплащане (при средно 17% за съюза), по данни цитирани по-рано от д-р Иван Маджаров.

Прогнозата на Health Metrics обаче показва влошаване на тази тенденция - до 2040 г. директните плащания могат да достигнат 40% от общите разходи за здраве, а разходите само за лекарства да скочат с до 40%. Това поставя хиляди български семейства в риск от т.нар. "финансова катастрофа" - ситуация, при която плащането за лечение изтласква домакинството под прага на бедността.

Тук се вижда пряката връзка с коментарите на адв. Свилена Димитрова от Българската болнична асоциация, която определя солидарния модел у нас като "счупен", тъй като 1/3 от работещите издържат цялата система, а държавата не покрива пълния размер на вноските за осигуряваните от нея лица.

Алтернативата: Вноска от 10%

Health Metrics предлагат и "Алтернативен сценарий", който изисква политическа воля за вдигане на здравната вноска от сегашните 8% на 10%. Според икономистите това не е просто разход, а инвестиция с висока възвръщаемост.

Основните ползи от подобна стъпка включват:

• 5,3 млрд. лв. допълнителни приходи за системата в дългосрочен план.
• Социална възвръщаемост 1:3 - всеки инвестиран лев носи 3 лева ползи за обществото.
• 228 000 допълнителни години живот в добро здраве (DALY) за населението.

"Увеличението на вноската е инвестиция в устойчивост. Вместо риск от разпад, България получава шанс за модерно и справедливо здравеопазване", обобщи Аркади Шарков.

Графика: Health Metrics

Бюджетна реалност срещу експертни препоръки

Представеният анализ идва на фона на това, че въпреки номиналния ръст, предвидените 5.5 млрд. евро в бюджета на НЗОК за 2026 г. не включват увеличаване на здравната вноска.

Експертната общност е единодушна, че сегашният бюджетен комфорт е илюзорен. По-голямата част от средствата са компенсаторни и покриват инфлацията и старите дефицити, без да осигуряват ресурс за реална реформа.

В момента България отделя едва 5% от БВП за публични разходи за здраве (при 9% средно за Европа). Без промяна в приходната част - било чрез вдигане на вноската, както предлагат от БЛС, или чрез въвеждане на задължително допълнително осигуряване - "дупката" в системата ще продължи да се запълва от джоба на българина, докато системата не колабира кадрово.