Най-сериозен ръст има при краткосрочните задължения и при задълженията на БНБ, свързани с въвеждането на еврото и участието на страната в Евросистемата

Брутният външен дълг на България - който включва задълженията както на държавата, така и на частния сектор - е достигнал 69,535 млрд. евро към края на март 2026 г. Това показват предварителните данни на Българската народна банка. На годишна база увеличението е с 36,4%, или с над 18,5 млрд. евро повече спрямо същия период на миналата година.

Така външният дълг вече се равнява на 56,4% от прогнозния брутен вътрешен продукт на страната, докато година по-рано съотношението е било 43,9%.

Най-сериозен ръст се наблюдава при краткосрочните задължения, които са се увеличили повече от два пъти за една година. Към края на март те достигат 22,820 млрд. евро, което представлява близо една трета от общия външен дълг на страната. За сравнение, година по-рано размерът им е бил малко над 10 млрд. евро.

Дългосрочните задължения също нарастват, но значително по-умерено - с около 14,5% до 46,714 млрд. евро. Те продължават да формират по-голямата част от външния дълг.

Над половината от външните задължения на страната са с матуритет над една година, а близо 72% от тях са деноминирани в евро.

Държавният външен дълг достига 16,299 млрд. евро към края на март, което е увеличение с над 3,7 млрд. евро за година. Въпреки това делът му в общата структура на външния дълг леко намалява.

Най-голямото увеличение обаче идва от задълженията на Българската народна банка. Те скачат от 1,938 млрд. евро преди година до 11,732 млрд. евро сега. От БНБ обясняват, че това е пряко свързано с присъединяването на България към еврозоната от 1 януари 2026 г. и участието на страната в системата за разпределение на евробанкнотите в рамките на Евросистемата.

Централната банка уточнява, че след въвеждането на еврото се отчита разлика между количеството евробанкноти, което България има право да емитира според правилата на Европейската централна банка, и реалното количество евро в обращение в страната. Именно тази разлика се отразява като краткосрочно задължение в баланса на БНБ.

Външните задължения на търговските банки и другите финансови институции също нарастват значително - с над 35% до 12,170 млрд. евро.

При останалите сектори увеличението е по-умерено. Външните задължения на компаниите извън финансовия сектор достигат 14,505 млрд. евро, а вътрешнофирменото кредитиране - тоест заемите между свързани компании от една международна група - се увеличава до 14,827 млрд. евро.

От данните на БНБ става ясно, че ръстът на външния дълг през първото тримесечие на 2026 г. е повлиян както от ефекта на присъединяването към еврозоната, така и от увеличението на задълженията в банковия и корпоративния сектор.