итай открива Източна Европа като трамплин за проникването си на големите европейски пазари. В тази стратегия важно място заема България, четем в анализа на Антоанета Бекър от лондонската агенция ИПС.

Когато новият китайски посланик пое поста си в София в средата на септември, той привлече вниманието, като напомни, че България е била втората страна след СССР признала независимостта на Китайската народна република през 1949. В интервю за в. "Труд" Гу Йеджоу подчерта, че това е нещо, за което китайците винаги щели да бъдат признателни. Гу каза и още нещо: "Китай е като влака стрела, хванете го без бавене." Посланикът заяви, че главната му задача в България ще бъде да издигне политическия диалог между двете страни до равнището на икономическото им сътрудничество. Мисията на посланик Гу е идентична с мисията на китайските дипломати в цяла Източна Европа. Защото Пекин разглежда този регион като стратегически портал за проникването си на по-широкия европейски пазар.

Мизерната инфраструктура и корупцията в България отблъскват сериозните западни инвеститори. Но нейната относителна финансова стабилност, както и корпоративният данък от 10 процента - най-ниският в ЕС - привличат явно китайските бизнесмени. Днес китайски компании са активни в най-различни сектори на българската икономика. Според Стоян Сталев, шеф на Българската агенция за инвестиции, България притежава потенциал да се превърне в терминал за трансфера на китайски технологии и инвестиции в посока към ЕС. На същото мнение явно е и китайският министър на търговията Чен Демин. "Ние търсим страна, която би могла да се превърне във важен мост между Китай и останалите страни от ЕС", каза той в Шанхай на българския министър на икономиката Трайчо Трайков. Навлизането на китайците в България е модел, който се повтаря във всички източноевропейски страни. В Румъния китайски фирми преговарят за изграждането на вятърни генератори; унгарците разстилат червения килим за китайските бизнесмени; в Полша китайските инвестиции през 2007 възлизаха едва на 70 милиона евро, тази година те ще достигнат 500 милиона.

Това бързо проникване обаче предизвиква раздразнение сред германския бизнес, който по традиция гледа на Източна Европа като на свой терен. Германците се оплакват, че държавните китайски компании използвали непочтени прийоми, за да се наложат над конкуренцията в региона.

Китайските анализатори обаче контрират с аргумента, че европейците все още разсъждавали в категориите на Студената война. "Западът винаги е смятал тази част на Европа за свой трофей от спечелването на Студената война", казва Чжан Чжусян, политолог от Китайската асоциация за европейски изследвания. "Само че войната свърши и това не е вече техният запазен периметър." /Дойче Веле