България е на 57 място от 163 страни според индекса за възприятие на корупцията на Трансперънси Интернешънъл. Това съобщи адвокат Димитър Кюмюрджиев, зам.-председател на Управителния съвет на Асоциация "Прозрачност без граници" - българския клон на Трансперънси Интернешънъл. Кюмюрджиев добави, че страната ни влиза с индекс 4 в ЕС, което означава, че имаме сериозен корупционен проблем като в Съюза с по-лоши показатели от нас са само Полша и Румъния. Страните се оценяват по десетобална система, като максималната положителна оценка е 10, а стойности от 5 и нагоре говорят за успехи в борбата с корупцията.

Според Кюмюрджиев развитието в индекса за България през периода на управление на НДСВ и ДПС не бележи никаква промяна, което говори за необходимост от нова стратегия и задачи за противодействие на корупцията. Същевременно това означава, че през последните 4 години не е имало съществена промяна и те са били загубени напразно въпреки обявените сериозни мерки за противодействие на корупцията. Кюмюрджиев каза още, че България трябва да се сравнява със страните от ЕС, измежду които са държави като Финландия, Исландия и Дания с индекс от 9.6-9.5, който се приближава до максималния със стойност 10, а не със страни като Фиджи.

Програмният директор на асоциацията Катя Христова каза, че страните влезли в ЕС бележат напредък в борбата с корупцията като единствено изключение е Полша с индекс 3.7. Средният индекс за ЕС е 6.74, като 12 страни са с показатели над него и само три под средния. Трайно единствено Италия и Гърция бележат индекс под 5. От новоприсъединилите се през 2004 г. страни членки на първо място по своето развитие е Естония ( стойност 6.7) и Словения (6.4). Най-рискова в ЕС остава Румъния с индекс 3.1. Индексът за България нараства от 3.3 през 1999 г. до 4 през 2002 г., 3.9 - 2003 г., 4.1 през 2004 г. и за последните две години е 4.

Изпълнителният директор Диана Ковачева каза, че три четвърти от държавите имат стойност под 5, а 71 от общо 163 са с индекс под 3, който е критичният минимум. Най-лошо е положението в Гвинея, Ирак, Мианмар (1.9) и Хаити (1.8). Изследването се прави на базата на възприятия, а не на емпирични данни, добави Ковачева и подчерта, че за него са необходими най-малкото тригодишни изследвания, проведени в две последователни години. През тази година за България са използвани няколко източника като това са Световната банка, Икономист интелиджънс юнит, Фрийдъм Хаус и др. /БГНЕС