Страната официално е в процедура по свръхдефицит, заради дупката в бюджета, а финансовият министър Гълъб Донев обяви вчера, че ситуацията е дори много по-тежка, отколкото показват официалните данни, с натрупан дефицит от 7,4 процента, заради неизплатени разходи в размер на 2,2 милиарда евро.

Предстоят тежки решения, свързани с икономии.

„Сметката винаги идва. Въпросът е тези огромни 7,5 милиарда - най-вероятно е вярно, означава, че трябва да се помисли как държавата си води книгите. По какъв начин отразява задълженията, защото това са неплатени задължения. Това са задължения, които някой трябва някога да е отчел и те да са на бюрото на хората, които управляват“, коментира в „Тази сутрин“ по bTV финансистът Левон Хампарцумян.

след като вече има мнозинство в парламента. Начинът, по който държавата си води отчетите, книжата, е да дава възможност да управляваме касовата си наличност. Ако чуете „бюджетът на касова основа - има пари, няма пари“, това означава колко пари има в момента в хазната. Начислена основа е по-стратегическият начин на управление — поглед в перспектива: колко имаме да даваме, колко имаме да получаваме. Трябва да си правим сметката и за двете неща“, обясни той.

„И двете са изключително важни инструменти за финансовото управление — било то на държавата, на бюджета или на каквото и да е друго. Важно е, когато се сменят правителства, тези неща да са ясни, а не да се стига до обвинения от рода на „предишните ни излъгаха“, посочи финансистът.

„Не трябва да ни изненадва тази ситуация, защото все пак ние наблюдаваме този проблем още от миналата година. Преди пандемията всяка година новият дълг беше под 2 милиарда. След пандемията това се вдигна на 4–4,5 милиарда евро. А миналата година достигна 10 милиарда евро. В бюджета за тази година бяха заложени 11 милиарда евро. Затова имаше протести. Хората осъзнаха, че вървим към финансова криза. Това е и което казва Европейската комисия в момента. Българските граждани излязоха на протести още през ноември и декември“, посочи Георги Ангелов, старши икономист в "Отворено общество".

„Затова и падна правителството, защото има много големи проблеми с дефицита. Такава сложна коалиционна структура не можа да го реши. Ако всичко беше цветя и рози, щеше ли да падне правителството? Не. То не можа да реши този проблем вътре в себе си. Освен това беше тръгнало към увеличаване както на дълга, така и на данъците, което не беше прието добре от обществото. Така че ние знаем, че има проблем. Затова си отиде предишното правителство. Затова дойде нова власт.

Президентът също повдигаше тези въпроси, така че и той не би трябвало да е изненадан. Все пак подкрепи протестите“, заяви още той.

„Нямаме новина. Това, което години наред пишем и говорим, в момента се случва и го виждаме на живо. Няма как години наред да харчиш инфлационно, да гласуваш все по-инфлационни бюджети, да поддържаш огромен дефицит и да очакваш да се случи нещо различно от това. Така че в момента идва моментът за плащане на сметката. Въпросът е откъде ще дойдат парите. Това е най-големият проблем. Откъде ще се режат разходи оттук нататък“, попита икономистът Никола Филипов.

„В момента фокусът е основно върху социалните политики и размера на възнагражденията в публичния сектор. Факт е, че там има големи буфери. Математически е факт, че едно е да дадеш индексация на 35 единици, а съвсем друго – на 75. Тоест, когато индексираш заплатите в публичния сектор или различни социални плащания, това неизбежно води до все по-голям дефицит“, посочи той.

„Засега не се коментира повишаване на данъците, което е може би най-важното нещо. Остава да видим конкретика по отношение на структурата на разходите – какво ще бъде замразено и дали най-накрая ще има реална реформа в публичния сектор. Защото, каквото и да си говорим, живеем в ерата на дигитализацията. Няма логика администрацията да нараства толкова години поред“, смята Филипов.

„Намираме се в парадоксална ситуация. От една страна нивото на заплатите в публичния сектор се повишава, което създава сериозни проблеми за частния сектор. Бизнесът в момента е в своеобразна люта битка с държавата. От друга страна не само заплатите се увеличават, но се увеличава и броят на администрацията -  изключително негативна тенденция. Тепърва ще виждаме отрицателния ефект от това върху цялата икономика“, заяви още той.