От твърдо решилите да гласуват формацията на Румен Радев ще подкрепят 32.6%, ГЕРБ-СДС - 19.7%, ПП-ДБ - 12.6%, ДПС-ново начало - 9.6%, "Възраждане" - 6.4%, БСП - 3.6%, МЕЧ - 3.5%, показва проучване на "Алфа Рисърч" преди парламентарните избори на 19 април.

Според социолозите електоралното тяло на формацията на Радев е съставено от три големи групи избиратели - негласували на последните избори, бивши симпатизанти на БСП и на "Възраждане". Макар и с по-малка тежест, в него има и доскорошни симпатизанти на ИТН, МЕЧ, "Величие", периферия на ГЕРБ, ПП-ДБ, ДПС-Ново начало и на множество малки партии.

"Практически няма партия, която да не търпи електорални щети от появата на новия проект. Разнородността в профила на избирателите му го натоварва с разнопосочни очаквания, което е плюс за кампанията му, но и потенциален проблем пред политическата му устойчивост", коментират от "Алфа Рисърч".

Сондажът регистрира известен спад в електоралната мобилизация, чийто пик беше регистриран непосредствено след декемврийските протести и заявката на Радев да напусне президентския пост, за да участва в предсрочните избори със свой политически проект. Към края на февруари около 3 млн. души декларират категорична готовност да отидат до урните.

"Гражданската енергия от декемврийските протести, а след тях и заявката за нов играч на политическата сцена доведоха до ръст в готовността за гласуване - около 500 000 гласа повече в сравнение с предишните избори. Последните два месеца обаче, изминали под сянката на компроматни войни, затишие около новия проект на Радев, шока от казуса Петрохан, катализирал наново недоверието в институциите и баталиите заради промените в 12 без 5 на Изборния кодекс, отнемат от силата на доскорошния ентусиазъм", коментират от "Алфа Рисърч".

Графика: alpharesearch.bg

Според данните при ГЕРБ продължава тенденцията на плавен отлив, регистрирана още през декември, но към момента партията на Бойко Борисов запазва основното си ядро избиратели.

ПП-ДБ, чиято подкрепа енергията от протестите беше повишила до 17.8%, сега спада до 12.6%. Коалицията запазва по-високите си нива в столицата и най-големите областни центрове, но търпи ерозия в страната, където идеологическата мотивация е по-слаба, а електоралните нагласи - по-волатилни, обясняват социолозите.

Партията на Делян Пеевски запазва подкрепа от 9.6%. На последните два избора тя показа силна способност да привлича гласове на финала на кампанията и в самия изборен ден, което не може да се изключи и сега, напомнят от "Алфа Рисърч".

Според проучването щетите за "Възраждане" от проекта на Радев са основно в електоралната ѝ периферия, която беше осигурила по-голямото разрастване на партията от 2022 г. насам.

Данните показват, че БСП и МЕЧ са близо до 4-процентовата бариера, но за момента остават под нея. И двете, но най-вече левицата, са сериозни "донори" на избиратели за проекта на Радев, коментират от "Алфа Рисърч". Според социолозите обновлението в ръководството на БСП не ѝ носи автоматични електорални бонуси, като по-възрастните привърженици на партията симпатизират на Радев, а за по-младите избиратели левицата все още си остава невидима.

Графика: alpharesearch.bg

На партийния терен одобрението за Румен Радев е 37.1% срещу 35.2% неодобрение. Аналогичен на този от президентския му мандат е и профилът на подкрепящите го: това са основно негови лични фенове, симпатизанти на БСП, Възраждане, МЕЧ, Величие, част от негласувалите на последните избори, обясняват от "Алфа Рисърч".

Протестите от края на миналата година и оставката на правителството имат негативен ефект върху рейтинга на Бойко Борисов, който губи около 3 пункта общо доверие, но зад него остава твърдото ядро от привърженици на ГЕРБ. В началото на март той има 18.4% положително и 62.6% отрицателно отношение.

Третата позиция по доверие е за новия председател на БСП Крум Зарков. Стартът му начело на социалистите получава одобрението на 14.2% от пълнолетните жители на страната срещу 39.9% неодобрение. Зарков е изправен пред две съществени предизвикателства: да убеди привържениците на БСП в способността си да спре отлива от партията и да успее да трансформира във вот за БСП популярността си сред симпатизанти на други партии.

Лидерите на ПП-ДБ се ползват с одобрение, което идва основно от собствените им партии, обясняват от "Алфа Рисърч". Асен Василев е с 12.6% доверие при 65.2% недоверие, Ивайло Мирчев - 11.7% доверие и 59.4% недоверие, Божидар Божанов - 10.9% доверие и 57.3% недоверие; Атанас Атанасов - 8.4% доверие и 59.8% недоверие.

Аналогична е ситуацията и при лидерите на другите представени в настоящия парламент партии. Всички те имат ядра от твърди последователи, но и високо обществено недоверие, коментират от "Алфа Рисърч".

Костадин Костадинов се ползва с 11.2% положително и 65.8% отрицателно отношение, Радостин Василев - 9.8% срещу 60.6%, Слави Трифонов - 7.2% срещу 63.5%, Ивелин Михайлов - 6.0% срещу 64.1%, Делян Пеевски - 5.8% срещу 79.8%.

Графика: alpharesearch.bg

Илияна Йотова стартира с 49% подкрепа роля на президент. Това ниво е аналогично с началото на първия и на втория мандат на президента Радев и е характерно за президентската институция, коментират социолозите.

Твърдо зад нея застават привържениците на политическия проект на Радев и формациите, очертаващи се като негов електорален резервоар - БСП, "Възраждане", МЕЧ, "Величие", ИТН. Симпатизантите на ГЕРБ, ПП-ДБ и други по-малки десни партии се открояват с по-критично отношение, а тези на ДПС и АПС - като най-неутрални.

Графика: alpharesearch.bg

По темата за честността на вота 37% очакват предстоящите избори да бъдат по-честни от предишните, 33% - по-нечестни.

Поредицата неуспешни коалиционни управления през последните години придадоха силно негативна конотация на термина "коалиция", но българското общество остава поляризирано в оценките си, дали еднопартиен, или коалиционен кабинет ще е по-успешен за страната, коментират от "Алфа Рисърч".

Графика: alpharesearch.bg

Според проучването 42% заявяват предпочитание към еднопартийна власт, а други 40% - към коалиционен кабинет. Идеята за програмно правителство на широка основа среща одобрението на 6% от пълнолетните българи, а 12% не могат да преценят.

Според социолозите еднопартийното управление е избор най-вече на симпатизантите на формацията около Румен Радев. Привържениците на останалите партии, които имат и по-ниска електорална подкрепа, логично предпочитат коалиции.

Проучването е проведено в периода 23 февруари - 2 март 2026 г. и е част от регулярния мониторинг на "Алфа Рисърч". Публикувано е на сайта на агенцията и е реализирано със собствени средства. Проведено е сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.