Над 40% от българите искат нова партия, но не непременно президенстка

„Към този момент бихме имали един парламент с приблизителен паритет между ГЕРБ, ПП-ДБ и евентуална нова партия. Това формира отново въпрос – България накъде? Какъв тип коалиции, какъв тип съюзи?“, каза в „120 минути“ социологът от „Алфа Рисърч“ Боряна Димитрова.

Над 40% от анкетираните в проучване на социологическата агенция в края на миналата година казват, че най-добрият вариант за управлението на страната е свързано с нова партия.

По думите на Боряна Димитрова всички анкетирани не визират партия на президента. Тя уточни, че хората, които имат доверие в Радев, са около 20%, което според нея формира една изключително интересна картина.

Социологът направи уточнението, че това не е директен електорален въпрос и не е заявка, че човек ще пусне бюлетината си за този или онзи субект, а това е предпочитание какъв тип управление иска избирателят.

„Нямаме тотално разплитане на политическата система, а по-скоро може да се очаква някакъв тип пренареждане“, коментира Боряна Димитрова.

„Не можем обаче да се правим, че няма слон в стаята. Всички говорят, от една страна, ще има ли президентът свой политически проект. Ще се включи ли в тези избори, няма ли. За нас като социолози е притеснително както това да се правим, че няма такава възможност и да не видим какви са обществените очаквания в тази посока, така и да нагнетяваме предварителни нагласи, които към този момент не са факт“, каза социологът.

„Затова зададохме по-общо въпрос – какъв тип управление очаквате. Имаме тези 40%, които казват, че предпочитат управление около нова политическа партия. Това невинаги означава един политически субект. Когато кръстосаме този въпрос с предпочитанията на хората, ние виждаме, че под управление около нов политически субект, се визира една много широка гама от модалности“, обясни още Димитрова.

„От такива, които искат нова, по-истинска дясна партия, други искат лява, националистическа, евроскептична, еврооптимистична. Има едно пъстро множество“, допълни тя.

„Това не е непременно израз на фокусиране върху един политически проект. Това в по-голяма степен е израз не неудовлетвореността от начина, по който сега се конструира политическото управление“, обясни още Боряна Димитрова.

По думите ѝ в това изследване парламентът бележи исторически антирекорд с доверие от едва 5%.

Тя каза още, че е интересно това, че се очаква по-висока избирателна активност и до урните да излязат до половин милион души. Това означава около 10% по-висока избирателна активност.

„Едно увеличаване на избирателната активност има поне три много важни следствия. Първо – много по-висока легитимност на избраното, и второ – намалява тежестта на купения вот. Това означава и навлизане на нови социални групи във вота – най-младите“, коментира Боряна Димитрова.

Евро – дума на 2025 г.

„Българското обществено мнение остава разделено по отношение на приемането на еврото - с около 6-7 пункта доминират привържениците. В хода на годината те се увеличаваха. Намаляха страховете, които произтичат от фалшивите новини. Това беше думата на годината, защото имаше и съпротива, и очаквания“, коментира социологът от „Алфа Рисърч“.

„Еврото беше мечта на поколения българи. Но то се превърна и във възможна отправна точка за създаване на нови политически проекти. Така че в думата „евро“ изкристализират различни пластове на българското общество“, допълни тя.

„Голямата линия е на европейската принадлежност на България и ние не виждаме сериозна разломна линия по този въпрос“, каза Боряна Димитрова.