Г-н Божков, бяхте министър в служебното правителство на Стефан Софиянски, а по след това и в правителството на Иван Костов. Днес всеки от тях основа своя партия. Къде сте вие и как контактувате с тях?
Контактувам си чудесно, нямам проблеми. За мен СДС никога не се е олицетворявал от някакъв лидер. Самият аз никога не съм бил лидер в този смисъл, за да се боря за власт или да искам да бъда начело. Имало е някаква работа да се свърши и някой е трябвало да я свърши. Днес отново моето място е да върша някаква работа. Пак нямам претенции да бъда лидер и пак не искам да бъда начело. По тази причина не мога да членувам в лидерски партии. Искам да членувам в партията, която съм създавал аз заедно с моите приятели. Член съм на СДС от 1990 година, а на партията СДС съм основател през 1996 година и съм бил неин заместник-председател. Не смятам, че мога да отида в друга партия или да захвърля СДС като стара употребявана дреха, толкова седесари познавам, че ще ме е срам от тях.

С кого си говорите по-добре – с Костов или със Софиянски?
Много е различно. Със Стефан Софиянски сме приятели от преди да тръгнем на училище. Израснали сме в една махала. Ходи ли сме заедно на училище. Приятели сме цял живот и с него си говорим много по-малко за политика и повече за други неща. С Иван Костов сме приятели от политиката и за това си говорим повече за политика.

Много са десните партии в страната. Конкуренти ли ще бъдете на изборите?
Това е схоластичен въпрос. Конкурентите са в ляво. В дясно кипи. Най-после в България започва да се говори истински дясно. По тази причина, има много десни гласове, а в ляво няма никакви гласове. За това всички гледат дясното. Това е чудесно. Нещата ще си дойдат на мястото постепенно. България ще има дясна политика и ще има десни партии. Не е необходимо да е една. Важното е, когато има дясно управление да има десни принципни основи, на които да се постави това управление. Останалото е игра на историята.

Кои са потенциалните партньори на СДС в парламентарните избори?
С този въпрос се занимава ръководството на партията. Моята работа е да се занимавам с опит да формулирам политика за бъдещето, а не инструментите на тази политика. Инструментите на тази политика са в ръцете на хората, които са избрани да водят преговорите, да търсят партньорите. Не ми е работа аз да определям, кои са партньорите на СДС.

Очаквате ли още разцепление в СДС?
От тук на татък ако тръгне да се цепим, вече почти няма да го има.

Ще се включите ли отново в политическия живот? Какви са бъдещите ви планове?
Моите? Никакви. Нямам политически планове. Аз съм окончателно употребен и изхабен като политик. Аз знам, че нямам никакво политическо бъдеще. Не искам да се занимавам с политика в чистия смисъл на думата - да бъда избиран, да бъда издиган, да ставам депутат или министър. Намерил съм своето място и своята роля в това да работя за същината на политиката, което в експертен план ме удовлетворява напълно. Нямам никакви политически амбиции.


Използвани са и въпроси и на други медии.