Убеждението, че всеки ден срещаме фалшива информация, е вече почти автоматично в обществото ни. Ограниченията в социалните мрежи са видими за мнозинството ползватели на „Фейсбук“, като около 17% твърдят, че са ги изпитвали лично. „Тикток“ пък засега на свой ред събужда по-скоро инстинкт за ограничение, но няма достатъчно ясна обществена картина и запознатост. Цялостното недоверие към информацията явно върви заедно с обществено съзнание за ограничения и дори с желания за нови.

Наблюденията са от независим сондаж на новата социологическа агенция „Мяра“. Тя е създадена от Първан Симеонов, заедно с целия екип от последните години: Юлиана Гальова, Яница Петкова и Светлин Тачев. Сондажът представя мненията на пълнолетното население на страната и е проведен на 16 и 17 януари сред 800 души. Подобни сондажи служат най-вече за бързи наблюдения, проверка на генералната структура на мненията и формиране на хипотези за последващи проучвания.

60,7% от българите твърдят, че на практика попадат всеки ден или почти всеки ден на новини, които могат да се определят като неистински, лъжливи или най-общо като фалшиви. Сериозният дял показва, че онова, което напоследък се нарича фалшиви новини, на практика се превръща в „новото нормално“. Тези близо 61% са и свидетелство какво всъщност мислят българите за информационната среда, в която живеем. По-рядко, но поне веднъж или няколко пъти месечно, срещат фалшиви новини, 17,5%, а 12,8% свидетелстват за по-рядка среща с лъжата, 5,6% смятат, че практически не са се натъквали на нея. 

42,6% от имащите профил в социалната платформа „Фейсбук“, попаднали в сондажа, декларират, че поне веднъж им се е случвало да се натъкват на казуси с ограничения в мрежата, а още 15,8% казват, че това се е случвало и на тях самите. 1,3% от ползвателите на платформата пък казват, че са получавали ограничения, но не са виждали това да се случва с друг. Така общо 17,1% от имащите профил във „Фейсбук“ у нас намират, че някога са били обект на някакво ограничение. 39,8% от потребителите не са ставали свидетели и не са изпитвали лично нещо подобно. Данните, разбира се, отразяват субективно и широко възприятие и само задълбочено изследване и обективни данни биха могли да установят реалния обхват.  

Лабораторно беше проверена идеята за евентуална забрана на мрежата „Тикток“ у нас: 43,1% реагират положително към забрана, 28,4% са против забрана, а 26,6% признават, че не са достатъчно запознати, за да формират ясна позиция. Към тях могат да се добавят още 1,9%, които не отговарят. Явно мненията засега са по-скоро скептични към „Тикток“ – вероятно сработва и известен поколенски рефлекс. В същото време запознатостта към темата едва ли е най-високата, дори и при новинарския поток, свързан с Румъния или САЩ. Това прави част от отговорите абстрактни и само последващо проучване би могло да установи детайлите.

Сондажът в крайна сметка обрисува любопитна картина – разбирането за масово разпространение на фалшива информация върви ръка за ръка с разбирането за ограничения и може би на свой ред поражда идеи за нови ограничения. Масовото съзнание по-скоро реагира с инстинкт към повече забрани, а не се инстинкт към повече свобода. Вероятно става дума и за присъщите на общество с по-сериозни процеси на стареене репресивни нагласи.       

Данните са от независим телефонен сондаж на социологическа агенция „Мяра“, проведен на 16 и 17 януари 2025 г. сред 800 пълнолетни български граждани. Максималното стандартно отклонение е ±3,5 при 50% дялове. 1% от извадката се равнява на около 54 000 души.