Новата ядрена централа може да не е в "Белене". Това обяви министърът на енергетиката Теменужка Петкова, която присъства на представянето на енергиен анализ от КНСБ.

По думите й, вече е готов проект на нова енергийна стратегия на България до 2030 г. В нея не е предвидено също така да бъдат спирани въглищните централи. Синдикатите от своя страна поискаха решение за големите дългове в енергетиката, предава БНТ.

България се нуждае от нови ядрени мощности, но може да не бъде довършена АЕЦ "Белене".

"Ние говорим за необходимост, за въвеждане на експлоатация на нова ядрена мощност след 2030 година, която ще бъде от 2000 мегавата, но не е казано къде", каза Теменужка Петкова.

Скептични за изграждането на централата са и синдикатите.

"Лично аз съм известен скептик, че ще видим АЕЦ "Белене" в някоя от следващите години по една основна причина, че както искаме, а ние искаме изцяло на пазарен принцип, сметката много трудно ще излезе, на който трябва да инвестира", заяви Пламен Димитров.

Министърът обаче беше категорична, че страната ни не може да работи към този момент без ядрена енергетика и въглищни мощности, защото не разполага с други базови централи.

"Ние нямаме свръхмощности, нашите базови мощности са въглищните централи 3764 мегавата и 2000 мегавата "Козлодуй". Това е, всичко останало го няма", каза Петкова.

Министърът обясни, че е готов проектът на нова енергийна стратегия на България, но тепърва той ще бъде дискутиран. Проектът обаче в никакъв случай не предвижда закриване на въглищните централи. Такова изискване няма и от Брюксел въпреки зелената сделка.

"Това, което хората трябва да знаят, е че в нито един документ на Европейския съюз, в нито една директива няма да видите текст, в който да става ясно, че до датата х, у или z, трябва да бъдат затворени въглищните централи", допълни Петкова.

"За нас е важно да се види, енергийната сигурност, дългосрочността на решенията, защото всяко решение се оказва, че струва милиарди левове не само на правителството, но и на обществото", коментира Пламен Димитров.

От КНСБ поискаха и повече гаранции както за работещите в сектора, така и за справяне с натрупаните над 4 млрд. лева в държавната енергетика.