Пропускат се антикорупционни мерки, ограничаване на административното регулиране, прилагане на оценки на въздействието

Докладът за състоянието на администрацията през 2023 г. показва, че щатната численост на българската администрация е 143 502 бр., от които 36 746 бр. са в териториалната администрация. Спрямо предходната година има известно намаление, но то е едва 0,2%. Отнесена към населението администрацията остава средно малко над 2,2 хиляди чиновници на 100 хиляди души, въпреки дългогодишните усилия за нейното оптимизиране и заместването ѝ с електронни услуги.

В доклада са разгледани редица аспекти на работата на администрацията - структурите, човешките ресурси, условията и достъпа до обществена информация. Множество други пък отново са пропуснати - антикорупционни мерки, ограничаване на административното регулиране, прилагане на оценки на въздействието и др., които присъстват в доклади от минали години.

Все пак разгледаните показатели позволяват да се направят някои интересни заключения:

• Стратегии, стратегии и пак стратегии. В момента съществуват и би трябвало да се прилагат над 200 стратегически документи на национално ниво. В доклада ясно се посочва, че това затруднява координацията по изпълнението, синергията между тях, както и вземането на дългосрочни решения за развитие на държавната политика в съответната област. Освен това целите на стратегическите документи не са обвързани със Закона за държавния бюджет и средносрочната бюджетна прогноза (Закона за публичните финанси), което води до значителен риск от неизпълнение на стратегическия документ и невъзможност за последващо проследяване на ефикасността при прилагането на политиката. За да реши тези проблеми администрацията е приложила и типичните за нея мерки - създава нова дирекция, още един консултативен съвет, провежда едно обучение и разчита на проект за по-добро стратегическо планиране по буксуващия План за възстановяване и устойчивост.
• ... но няма цели и отчитане. Само 71% от администрацията има разработени и утвърдени ежегодни цели за 2023 г., като не всички са ги публикували или ги отчитат в годишните си доклади. Същевременно ¼ от администрациите не публикуват доклади за дейността си.
• ... няма и обучения. Съгласно Закона за държавния служител има задължително обучение на служителите на администрацията, включително за постъпилите за първи път. Под половината служители са преминали ежегодното обучение, но едва малко над 1/3 от назначените за първи път ръководители и всеки осми от висшите държавни служители. Липсата на контрол има и друго изражение - съгласно закона държавен служител, който се е обучавал повече от 20 календарни дни в една година, се задължава да работи в съответната администрация за период, не по-кратък от една година след приключване на обученията. През 2023 г. само ¼ от напусналите преди този срок са възстановили средствата за обучение.
• ... оценките са субективни. В доклада се посочва, че през последните години преобладават високите оценки на изпълнение на длъжността, което поставя въпроса за "девалвация" на оценките и субективност при оценяването на държавните служители.
• ... а заплатите - произволни. Данните за минималните и максималните размери на заплащане свидетелстват за натрупване на значителни дисбаланси във възнагражденията, както между отделните администрации, така и за едни и същи длъжности в рамките на самите административни структури. Този извод от доклада се появява от години, което показва системен проблем и исторически наложили се произволи в размера на индивидуалните заплати.

Добрите новини са, че все пак електронните услуги и ползването им нарастват, делът на спазените разпоредби и срокове за отговори по заявления за достъп до обществена информация е висок, а стандартите за качество на административното обслужване като цяло се прилагат. Докладът прави доста изводи, част от които неприятни, дава и различни препоръки за преодоляване на някои от тях. Проблем е, че голяма част от нарушенията продължават да се отбелязват в тези доклади от години, но нищо не се случва.

*Зорница Славова е завършила бакалавърска и магистърска степен по специалност "Макроикономика" в УНСС. От 2007 г. е част от екипа на Института за пазарна икономика. Прави изследвания и анализи предимно в сферата на образованието, социалната политика, регионалното развитие, конкуренцията, пазара на труда. Автор е на статии в седмичния бюлетин на ИПИ "Преглед на стопанската политика", както и в редица печатни и електронни издания. 

Анализът на ИПИ е публикуван ТУК >>