52% от българския бизнес възнамеряват през 2024 г. да намалят служителите си, а само 29% - да запазят техния брой. Всеки втори предприемач у нас смята, че догодина трябва да увеличи възнагражденията на заетите във фирмата си, а трима от четирима планират по-малко инвестиции.

Това показват данни от анкета на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), която се прави традиционно през есента, преди проектът за нов бюджет за идната година да стане публично известен.

Според работодателската организация замразяването на инвестициите е сериозен сигнал, че много бизнеси у нас са склонни да финансират със свободните си пари текущите си оперативни разходи за персонал, вместо да правят инвестиции в нови технологии и оборудване, което е много лош знак за състоянието на икономиката.

Принудата да правят това се прави заради сериозните според предприемачите диспропорции на пазара на труда, като в анкетата се изтъква най-вече несъразмерното според АИКБ нарастване на минималната работна заплата. Наскоро тристранката разгледа предложението от догодина минималната заплата да се определя като процент от средната, което означава у нас тя да стане 933 лв. вместо досегашните 780 лв.

Песимизмът относно запазването на работните места обаче личи и от редовните анкети на сайтовете за обяви за работа. В септемврийското издание на анализа на най-големия такъв сайт – jobtiger, се отчита поредното намаление на броя на обявите. То се дължи най-вече на трайното намаление на обявите за търсене на програмисти, софтуерни специалисти и друг персонал за IT индустрията, която набираше много служители само допреди една година.

През септември все пак има 1% увеличение на обявите за работа в сравнение с август, но това означава само 500 обяви повече и по-скоро се разглежда като замразяване на търсенето на работна ръка.

 На годишна база намалението на обявите е с 3600, т.е. в сравнение със септември миналата година има 7 процента спад. Освен в IT сектора по-малко служители в сравнение с преди година се търсят в строителството, здравеопазването и фармацията, маркетинга и рекламата, логистиката и транспорта и хотелиерството и ресторантьорството.

Увеличение на търсенето има в търговията - с 6% на годишна база, производството, счетоводството и административнообслужващите дейности.

Анкетата на АИКБ показва песимизъм и за общото финансово състояние на фирмите догодина. 4/5 от анкетираните очакват продажбите им да намалеят или да останат на нивото от 2023 г., а по отношение на финансовия резултат 43% от анкетираните смятат, че през 2024 г. той ще намалее спрямо 2023 г.

В анализа на работодателската организация се подчертава, че случващото се е по-скоро резултат от забавяне на европейската икономика, по-точно на икономиките на държавите, които са ни основни търговски партньори. В понеделник излязоха и данните за индустриалното производство в Германия, което се оказва по-ниско от това през 2015 г.

“Като добавим и че цените на жилищата там са с 10% надолу за последните 12 месеца, перспективата пред най-голямата икономика в Европа и най-голям търговски партньор на България стават все по-мрачни”, коментира във фейсбук профила си главният икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов.