
България 09.05.2024 13:17 Снимка: ДНЕС+
40 години от първата българска експедиция до Еверест
Годината е 1982. Държавният съвет издава указ за одобряване на българската експедиция до връх Еверест - “Врата на небесата”, властелинът на Хималаите с чудовищните си 8848 метра. 1984 г. Христо Проданов, Методи Савов, Иван Вълчев, Николай Петков и Кирил Досков стават първите българи, покорили царя на върховете.
Мисията им минава през най-трудния участък - Западния гребен още наречен „Сивата кула“. Това е една от пирамидите на Еверест, изискваща скално катерене и оценена като пета категория трудност поради постоянните ежегодни ветрове и надморска височина над 8700 м.
Подготовката на алпинистите започва през 1983 година, като първо ги изпращат на лагери по българските планини, от там в Кавказ и Памир. Изследвания им се провеждат в Космическия институт в Москва под ръководството на генерал Олег Газенко-съветски и руски физиолог академик. Одобрената група се състои от 24 души с ръководител Аврам Аврамов. От тях 19 са алпинисти и 5-ма помощен персонал.
Николай Петков - един от българските алпинисти стигнали до шапката на Хималаите споделя, че експедицията е била една от най-мащабните и трудните за изпълнение, които не могат да се срещнат в днешно време, пише Дарик.
"Ице, ти си голям българин. Не заспивай!". Това са последните думи, които Георги Имов отправя към Христо Проданов - първият българин, покорил най-високия връх на планетата на 20 април 1984 г. Той успява да стигне сам до върха без кислороден апарат и с рекордния маршрут от 33 дни от базовия лагер. След него на 8 май стъпват Иван Вълчев и Методи Савов и на 9 май - Николай Петков и Кирил Досков.
Не питай за цената на мечтата -
бори се, литвай, падай и умирай!
Носи я винаги напред - в ръката,
възкръсвай, ставай, искай и намирай!
Не я затваряй в себе си, в душата...
Изправен дишай, никога не спирай,
мечтай за радостта, за красотата.
С възторг и трепет, с вяра в чудесата -
тя ражда и мира и светлината,
с кръвта заплаща любовта и свободата.
Не питай за цената на мечтата.
Людмил Янков пише това стихотворение в памет на приятеля си Христо Проданов, който никога няма да се върне от мисията.
Още по темата
![]() |
1 | 2.09763 |
![]() |
1 | 2.25951 |
![]() |
10 | 3.85552 |
![]() |
100 | 4.16246 |
![]() |
1 | 1.67882 |
Последни новини
- 23:20 Росен Желязков в Карлово: Левски трябва да бъде компасът в сърцето ни
- 23:18 Радев от град Левски: Делото на Апостола остава непреходно във времето, но и провокира нашата съвест
- 23:17 Протести в подкрепа на варненския кмет Благомир Коцев се проведоха в София и Варна
- 21:56 България почете Апостола на свободата: Отбелязахме 188 години от рождението на Васил Левски
- 21:39 Хороскоп за събота, 19 юли 2025 г.
- 19:31 "Хамас" се стяга за дълга война с Израел
- 19:25 Верижна катастрофа с 5 автомобила образува тапа на АМ "Тракия"
- 19:17 СО предала всички документи, поискани от областната администрация за парк "Врана"