
България 09.05.2024 13:17 Снимка: ДНЕС+
40 години от първата българска експедиция до Еверест
Годината е 1982. Държавният съвет издава указ за одобряване на българската експедиция до връх Еверест - “Врата на небесата”, властелинът на Хималаите с чудовищните си 8848 метра. 1984 г. Христо Проданов, Методи Савов, Иван Вълчев, Николай Петков и Кирил Досков стават първите българи, покорили царя на върховете.
Мисията им минава през най-трудния участък - Западния гребен още наречен „Сивата кула“. Това е една от пирамидите на Еверест, изискваща скално катерене и оценена като пета категория трудност поради постоянните ежегодни ветрове и надморска височина над 8700 м.
Подготовката на алпинистите започва през 1983 година, като първо ги изпращат на лагери по българските планини, от там в Кавказ и Памир. Изследвания им се провеждат в Космическия институт в Москва под ръководството на генерал Олег Газенко-съветски и руски физиолог академик. Одобрената група се състои от 24 души с ръководител Аврам Аврамов. От тях 19 са алпинисти и 5-ма помощен персонал.
Николай Петков - един от българските алпинисти стигнали до шапката на Хималаите споделя, че експедицията е била една от най-мащабните и трудните за изпълнение, които не могат да се срещнат в днешно време, пише Дарик.
"Ице, ти си голям българин. Не заспивай!". Това са последните думи, които Георги Имов отправя към Христо Проданов - първият българин, покорил най-високия връх на планетата на 20 април 1984 г. Той успява да стигне сам до върха без кислороден апарат и с рекордния маршрут от 33 дни от базовия лагер. След него на 8 май стъпват Иван Вълчев и Методи Савов и на 9 май - Николай Петков и Кирил Досков.
Не питай за цената на мечтата -
бори се, литвай, падай и умирай!
Носи я винаги напред - в ръката,
възкръсвай, ставай, искай и намирай!
Не я затваряй в себе си, в душата...
Изправен дишай, никога не спирай,
мечтай за радостта, за красотата.
С възторг и трепет, с вяра в чудесата -
тя ражда и мира и светлината,
с кръвта заплаща любовта и свободата.
Не питай за цената на мечтата.
Людмил Янков пише това стихотворение в памет на приятеля си Христо Проданов, който никога няма да се върне от мисията.
Още по темата
![]() |
1 | 2.09269 |
![]() |
1 | 2.26763 |
![]() |
10 | 3.86688 |
![]() |
100 | 4.17071 |
![]() |
1 | 1.66213 |
Последни новини
- 20:12 Хороскоп за понеделник, 7 юли 2025 г.
- 19:37 Руските сили съобщиха, че са превзели две села в Харковска и Донецка област
- 19:28 Главен комисар Александър Джартов: До 200 пожара на ден пламват у нас заради жегите
- 19:17 Тъкър Карлсън с взривяващо интервю с президента на Иран: Война ли искате?
- 19:07 Над 74 500 „маркови“ стоки задържаха митническите служители от Русе
- 18:56 Рюте: Русия произвежда три пъти повече боеприпаси за три месеца, отколкото цялото НАТО за година
- 18:53 Хакнаха сайта на "Възраждане"! Вместо него се явява надпис "Такава я видях на Костадинов партията"
- 18:45 Прозорец с гледка рибки: 5 изумителни подводни хотела (ВИДЕО)