Варненската медицинска школа по колопроктология получи поредното си международно признание. Създадена от проф. д-р Темелко Темелков, тя е водеща в страната, доказателство за което е провеждането на ІХ-та Национална конференция по колопроктология в комплекса “Ривиера” край Варна. В продължение на два дни над 250 лекари, включително и водещи специалисти от Гърция, Турция, Румъния, Италия, Чехия, Сърбия и Македония ще дискутират по проблемите на рака на дебелото и правото черво.

Председател на организационния комитет на конференцията е доц. д-р Красимир Иванов, изпълнителен директор на университетската МБАЛ “Св. Марина”, а президент на форума е проф. д-р Темелко Темелков. Поздравления при откриването поднесоха зам.-министърът по здравните дейности в МЗ д-р Матей Матеев, зам.-областният управител на Варна Стилиян Гроздев, зам.-кметът доц. Борис Корновски, ректорът на Медицински университет-Варна доц. д-р Анелия Клисарова. В първия ден на форума в четири пленарни заседания се изнасят лекции, а утре на кръгли маси са дискусиите за най-новите постижения и практики в тази област.

Проф. д-р Дамян Дамянов, председател на Съюза на учените в България и на българското хирургическо дружество изнесе тревожна статистика – ракът на дебелото и правото черво измества челната позиция на рака на стомаха, който е бил водещ у нас преди 15-20 години. Ежегодно се регистрират около 3300 болни от рак на дебелото и правото черво, като смъртността е 10-12%. Голям проблем е ранната диагностика, като над 50% от пациентите търсят лекарска помощ в третия и четвъртия стадий на болестта, което намалява шансовете за успешно лечение. При оперативното лечение се забелязва тенденция за намаляване на смъртността, както и на следоперативните усложнения. При мъжете колоректалният карцином е на второ място след рака на белия дроб, а при жените е на трето място, след онкологичните заболявания и рака на млечната жлеза.

Проблемът е ранното диагностициране, което се дължи на недостатъчната подготовка на джипитата и липсата на достатъчно съвременна техника. Освен това се къса връзката между хирурзите в болниците и лекарите в онкодиспансерите. Разделянето на тези две структури има негативни последици. При 75% от хистологичните изследвания се потвърждават злокачествените тумори, но проблем е, че 25% се губят. Все още при малък брой операции липсват такива хистологични изследвания, което е задължително изискване от здравната каса.

Данните, които посочи проф. Дамянов са от Националния статистически институт, Националния раков регистър и от проведена от него анкета на 38 здравни звена, сред които МБАЛ “Св. Марина”-Варна и Военноморска болница –Варна. Липсата на достатъчно специализирана техника в болниците и ДКЦ-та също намалява възможността за профилактика и ранна диагностика, защото за да се изследват болните, трябва да си плащат в частни кабинети. Проф. Дамянов препоръча да има по-тясно взаимодействие между патоанатомите и хирурзите. Според председателя на Българското хирургическо дружество, една от причините за късното откриването на злокачествените тумори е факта, че изследванията често се правят от гастроентеролози, а не от хирурзи.