Бела Чолакова

Зигмунд Фройд е бил влюбен в майка си, приемал кокаин, за да изследва влиянието му върху съзнанието, изучавал половата система на змиорките, а заради теориите си за сексуалността е обявен от критиците за порнографски писател.

Фройд оставя огромно наследство на психоанализата. За едни той е гениален учен, за други – просто скандална личност. Според някои съвременни психоаналитици наследството му не е толкова ценно от научна гледна точка, колкото съдбата му. Те са убедени, че ученият създава много от теориите си, базирайки се върху своите собствени увлечения и подсъзнателни желания. В научния си труд "Майки и синове" френската психоаналитичка Вероник Моралди пише: “Много автори твърдят, че Фройд е създал теорията си за едиповия комплекс, изхождайки от отношенията, които самият той е имал с майка си Амалия – възхитителна жена, много по-млада от съпруга си, към която Фройд изпитва еротични желания.

Той пише: "Открих, че либидото ми се е пробудило, а обектът беше моята matrum. Това се случи при едно пътуване от Лайпциг до Виена, по време на което я видях nudam.” От основно значение е употребата на думите "майка” и "гола” на латински, което показва, че Фройд е изпитвал притеснение, когато си е спомнял сцената. Той допълва: "Бях изпълнен с любов към майка си и ревност към баща си – чувства, които според мен изпитват всички деца.” Ето така се ражда теорията за едиповия комплекс, който се превръща във фундамент на психоанализата. Дали ако майката на Фройд е била стара и дебела, светът на психоанализата щеше да е съвсем различен? Кой знае?


Зигмунд с майка си Амалия
Истината е, че независимо какви са първопричините, Фройд е този, който развива идеята, че сексуалността може да бъде възприемана като ключ към опознаването на психиката. А що се отнася до обсебеността на Зигмунд – сигурно е, че е бил вманиачен на тема наука - посвещава й се изцяло от съвсем млад. Всъщност първоначално печели стипендия за Кралската зоологическа станция в Триест, където изучава половите органи на змиорките. За да напише първата си научна статия, изследва над четиристотин екземпляра. След това му дават още странни задачи – занимава се със слюноотделянето при кучетата и с химичен анализ на газове. Едва по-късно Фройд стига до реалната си цел – да изследва психиката.

Идеята му идва от негов познат лекар патолог, който му споделя, че през кариерата си е направил аутопсии на над 80 хиляди трупа, но все още не е открил къде се намира душата. Фройд тръгва оттам, за да се посвети на намирането на душата – но понеже той отрича религиозните учения, я нарича “душевен апарат”, а по-късно "психика”. Години наред усърдна работа ще му трябват, за да стигне до ключовото си заключение, че душевният апарат е съставен от три основни елемента – То, Аз и Свръхаз.

Това, което отличава Фройд в научната му кариера, е пълната отдаденост. Той не се колебае дори да прави опити с кокаин върху себе си само за да напише статия за действието му върху човешкия организъм. В задълбочения си научен труд “Фройд набързо” Кристфрид Тьогел пише: "Той възлага надеждите си основно на приложението на кокаина като обезболяващо. Освен това е убеден, че с новото средство може да помогне на свой приятел, зависим от морфин, да се излекува от зависимостта. Фройд си поръчва кокаин на кредит от фирмата “Мерк” в Дармщат и започва да провежда опити върху себе си. Резултатите от тях представя в поредица от публикации: "Психичното въздействие на кокаинума се състои в ободряване и трайна еуфория, която абсолютно с нищо не се отличава от нормалната еуфория на здравия човек. Човек усеща прилив на самоконтрол – чувства се много по-жизнен и работоспособен.”

Малки дози кокаин Фройд дори изпраща и на годеницата си Марта в Хамбург. За свой ужас малко по-късно установява, че морфиновата зависимост на неговия приятел се е превърнала в морфино-кокаинова. Едва тогава стига до убеждението, че в случая с кокаина не е спечелил нищо от науката, а тя го е измамила. Но дори след като успява да направи големия си пробив и да спечели популярност, Фройд често повече е критикуван, отколкото уважаван за идеите си. Факт е, че според мнозина той просто изпреварва времето си, но дори днес се водят спорове дали теориите му за несъзнаваното, сънищата и нагона са гениални, или просто Зигмунд е бил спекулативен философ.

Много от критиците му го определят като порнографски писател. Заклеймен е от духовни лица, но дори и от журналисти, а трудовете му са смятани за “опасни и развращаващи”. Кристфрид Тьогел подчертава, че дори съпругата на Зигмунд Марта неведнъж твърди, че е щяла да смята психоанализата за някакъв вид порнография, ако не е знаела, че съпругът й е сериозен човек: "Съдбата да бъде заклеймен като порнографски писател Фройд е споделял и с други психиатри и психолози, които са се занимавали с изследване на сексуалността. В САЩ дори се е твърдяло, че самата психоанализа е нещо непристойно, едно въвеждащо в грях отношение към живота. Фройд се сблъсква със значимостта на темата за сексуалността благодарение на своя учител.