Военните, които са развили начален посттравматичен стрес след мисия са между 1,6 и 1,8 процента. Това е среден процент в период от 10 години, каза полк. д-р Илия Маринов, началник на Центъра по психично здраве и превенция (ЦПЗП).

Полк. Маринов обясни, че психичната устойчивост зависи от няколко фактора. Първият фактор е да се проведе реалистична подготовка преди заминаване. Вторият е характера на мисията, времетраенето й и специфичността на задачите. У нас характерът на мисиите, които изпълняваме е предимно охранителен, а контингентите стоят зад граница по 6 месеца. При други армии, в които и времетраенето на мисията е по-голямо, а военните им са част от бойни действия, процентът на посттравматичен стрес в по-висок.

За американската армия, където мисията продължава 12 месеца, процентът е между 8 и 15 в зависимост от мисиите.

За разлика от Ирак и Афганистан, например в мисията в Сомалия е 3%. "Посттравматичният стрес е проблем не само на мисии, той ще бъде проблем и в обществото предвид всички бедствия, които предстоят. Характерът на този стрес е един и същ и ние трябва да сме готови да реагираме", посочи полк. Маринов.

В армията има разработена система за психологичното осигуряване на мисиите и операциите извън страната. Първо се прави психологически подбор и скрининг с кандидатите за мисия. На този етап се преценяват ресурсите, които имат да се справят в екстремална среда такива са устойчивост, лидерски практики, самооценка, мотивация и адаптивността им към непознати условия. По време на подготовката на военните задължително присъства модул за психологично обучение на личния състав на контингента.

Психолог има и в състава на контингента по време на всяка мисия. След като военните се върнат от мисия психолозите отново правят скрининг на симптомите за посттравматичен стрес. И отново между 3 и 12 месеца психолозите в поделенията следят, проследяват как военните се адаптират след мисията.

"Не мога да кажа, че има отлив от кандидати за мисиите", каза полк. д-р Александър Парашкевов, началник на Военномедицинския отряд за бързо реагиране (ВМОБР). Той обясни, че в последно време има много кандидати от болници, извън ВМА, които искат да ходят на мисия. Хирургът посочи, че там много негови колеги са натрупали и безценен опит там.

България има и военно полева болница, сертифицирана от НАТО, за която имаше идеи и да се изпрати на мисия в Афганистан. Тя от няколко години обаче строи в "стенд бай" и е готова при нужда да от реагира. Тя се съхранява в база Хисаря и в момента е консервирана. Техника се използва в клиниките.

Тази година Центърът по психично здраве и превенция (ЦПЗП) и Военномедицинският отряд за бързо реагиране (ВМОБР) на Военномедицинска академия навършват 20 години от създаването си. Началниците им бяха наградени от името на министъра на отбраната преди юбилейна научно-приложна конференция "Съвременни предизвикателства пред медицинското и психологическото осигуряване на мисии и операции извън страната". /БГНЕС