159-годишнината от рождението на българския поет и революционер Христо Ботев ще бъде отбелязана пред паметника му в Борисовата градина. На церемонията, която ще се състои от 12.00 часа, ще присъства председателят на Столичния общински съвет Владимир Кисьов.

Христо Ботев е роден в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално учи в Карлово, където учител е баща му. По-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на Ботьо Петков и през 1863 г. завършва училище.

С помощта на Найден Геров бъдещият революционер заминава за Русия, където постъпва като частен ученик във Втора Одеска гимназия. През 1865 г. е изключен и известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.

Завръща се в родият си град, но заради произнесената 11 май реч в чест на славянските просветители братята Кирил и Методий е принуден да напусне Калофер и заминава отново за Русия с намерението да продължи образованието си в Одеса.

След това се прехвърля в Румъния, като отначало се установява в Букурещ, а после в Браила и работи като словослагател в печатницата на Д. Паничков. Попада в средата на българската революционна емиграция и се сближава с Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

През лятото на 1868 г. Христо Ботев се приготвя да мине в България с четата на дядо Жельо войвода (Ж. Чернев), на която е определен за секретар. Тогава написва стихотворението си "На прощаване". След като по различни причини преминаването на четата в България се осуетява, Ботев заминава за Букурещ, където се записва да следва в Медицинското училище. Поради липса на средства е принуден скоро да прекъсне образованието си.

В края на април 1871 г. Христо Ботев е задържан в продължение на два месеца във Фокшанския затвор (във връзка с разкриване дейността на Н. Ф. Меледин) и след излизането му на свобода се установява отново в Букурещ. Започва работа в печатницата на Любен Каравелов и става негов съратник в редактирането на вестник "Свобода", след неговото спиране през 1873 г. - и на вестник "Независимост".

През 1873 г. започва издаването и на своя втори самостоятелен вестник "Будилник". На 8 декември 1874 г. той започва да издава като орган на комитета в. "Знаме". По такъв начин след удара, нанесен на Вътрешната революционна организация след обесването на В. Левски и колебанията на Каравелов, той застава начело на БРЦК .

След избухването на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 г. БРЦК, под ръководството на Христо Ботев, започва подготовката на въстание в България. Преждевременното избухване на въстанието и неговият неуспех (Старозагорско въстание 1875 г.) довеждат до сериозни разногласия в БРЦК.

След избухването на Априлското въстание през 1876 г. Ботев застава начело на чета и с нея преминава в България, за да окаже помощ на въстаналия народ. След неколкодневни тежки боеве той е убит в подножието на връх Камарата във Врачанския балкан. 1876 г. Ботев започва дейност за организиране на чета и става неин войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба "Радецки" и заставят капитана да спре на българския бряг.

На 2 юни 1876 г. е последният тежък бой - привечер след сражението куршум пронизва Ботев.