На днешната дата се навършват 149 години от рождението на Елин Пелин – един от най-значимите български писатели и ненадминат майстор на късия разказ. Авторът на „Гераците“, „Земя“ и „Ян Бибиян“ е роден на 18 юли 1877 г. в софийското село Байлово под името Димитър Иванов Стоянов.

Той израства в многолюдно семейство, в което книгите и образованието са на особена почит. Като млад прави неуспешен опит да постъпи в Рисувалното училище в София, след което се завръща в Байлово. Именно там започва да създава първите си по-сериозни литературни произведения.

Псевдонима Елин Пелин писателят избира по името на популярната билка пелин. През годините той публикува и под други имена, но именно с този остава завинаги в историята на българската литература.

Творчеството му е тясно свързано с живота на българското село в края на XIX и началото на XX век. В разказите си писателят показва тежкия труд, бедността, човешките слабости, разпадането на патриархалните отношения, но и жизнеността, чувството за хумор и надеждата на обикновения човек.

Сред най-известните му разкази са „По жътва“, „Косачи“, „Задушница“, „Андрешко“, „На оня свят“ и „Ветрената мелница“. Със сбития си език, живите диалози и точно изградените образи Елин Пелин се утвърждава като един от големите художници на българското село и създател на незабравими литературни герои.

Особено място в наследството му заема повестта „Гераците“, в която разпадането на едно заможно селско семейство се превръща в символ на разрушаването на традиционния свят. В „Земя“ писателят отново разглежда силната и понякога пагубна връзка между човека, собствеността и земята.

Елин Пелин създава и едни от най-обичаните произведения за деца. Романите „Ян Бибиян“ и „Ян Бибиян на Луната“ се смятат за сред първите значими образци на фантастичната литература за деца у нас. Той е автор още на приказки, стихотворения и забавни истории, изпълнени с ведър хумор и жизнелюбие.

Освен като писател Елин Пелин работи като учител, библиотекар и уредник в къщата музей на Иван Вазов. През 1940 г. е избран за редовен член на Българската академия на науките и за председател на Съюза на българските писатели.

Произведенията му са преведени на повече от 40 езика, а разказите и повестите му продължават да бъдат част от учебните програми и културната памет на поколения българи.

Елин Пелин умира на 3 декември 1949 г. в София. Почти осем десетилетия след смъртта му неговите истории продължават да звучат съвременно със своите теми за семейството, бедността, алчността, достойнството и вечния стремеж на човека към по-добър живот.