Днес отбелязваме 140 години от Съединението на България. С този акт на 6 септември (18 септември по нов стил) 1885 година Източна Румелия се отцепва от Османската империя и се обединява с Княжество България. По този начин България се противопоставя на решенията на Великите сили на Берлинския конгрес.

След Берлинския конгрес от 1878 г. страната ни е разделена на Княжество България и Източна Румелия, която е в пределите на Османската империя. Останалото под османска власт българско население се стреми към обединяване с освободените българи. Така през 1880 г. е създаден Българският таен централен революционен комитет (БТРЦК), чиято основна задача е да осъществи обединението на Княжеството с Източна Румелия. За да се координира работата с месното население, се учредяват и комитетите "Съединение".

През февруари 1885 г. начело на БТРЦК застава Захари Стоянов. Под  неговото ръководство се осъществява активно пропагандиране на обединението чрез публикации в пресата (вестник „Борба“) и публични демонстрации. Най-масовото мероприятие е отбелязването на годишнината от смъртта на Хаджи Димитър на връх Бузлуджа на 17 юли, на което идват хора от всички краища на Източна Румелия, както и от Княжеството.

В полза на съединението е привлечена опозиционната Либерална партия. Проведени са разговори и с най-висшия български офицер в Източна Румелия – майор Данаил Николаев, който командва пловдивското полково окръжие. Той застава зад каузата и в началото на септември мобилизира опълчението на Пловдив и околностите под предлог за участие в планирани маневри. Дни по-рано, на 29 август, двама от заговорниците – капитан Сава Муткуров и Димитър Ризов, се срещат с Александър I в Шумен, където се провеждат учения на княжеските войски. Ролята на българския княз в този момент е решаваща. Той ги уверява в подкрепата си, но министър-председателят Петко Каравелов смята начинанието за неблаговременно. Воден от външнополитически и финансови съображения, той възнамерява да осуети поредната съединистка акция, но е изпреварен от събитията.

До Съединението се стига след народни бунтове в Панагюрище, Чирпан, Пазарджик, Голямо Конаре и други южнобългарски селища, координирани от Българския таен централен революционен комитет.

На 5 септември е вдигнато въстание в Чирпан, където привържениците на Съединението с Княжество България установяват собствено управление.

На 6 септември 1885 г. в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев. Арестуван е областният управител на Източна Румелия - Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство начело с д-р Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.

Два дни по-късно Батенберг с нарочен манифест утвърждава присъединяването на областта и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България. Пристига в Пловдив и определя за свой помощник в Южна България д-р Странски.

Съединението получава дипломатическо и международно признание с българо-турската спогодба от 20 януари 1886 г. и Топханенския акт на Великите сили от 24 март 1886 г.

Сливането на Северна и Южна България е утвърдено окончателно едва с признаването на българската независимост през 1908 – 1909.

Денят е обявен за официален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.