През последните няколко седмици се забелязваше бум на дипломатическа дейност и разрушителна нова реторика от Париж. В интервюто си за бъдещето на Европа миналия месец френският президент Еманюел Макрон заяви, че НАТО преживява "мозъчна смърт", няколко седмици след като започна нова дипломатическа инициатива към Русия за създаване на "нова архитектура, основана на доверие и сигурността в Европа" и се противопостави на откриването на преговори за присъединяване към Европейския съюз за Албания и Северна Македония.

Само няколко дни след срещата на върха на НАТО миналата седмица в Лондон, Париж бе домакин на първата среща на върха от три години, с руския президент Владимир Путин и украинския президент Володимир Зеленски, за да поднови отново мирните преговори за Източна Украйна.

Защо и как европейците трябва да реагират на френския президент, коментира за "Форийн полиси" Бенджамин Хадад, директор на Инициативата бъдеща за Европа в Атлантическия съвет във Вашингтон.

По време на пътувания из Европа през последните седмици, от Берлин до Будапеща, Братислава и Атина, многократно чувах една и съща смесица от интерес и озадачение, ако не и пряко недоверие, относно френските намерения. Иска ли френският президент да изтласка САЩ извън Европа? Макрон се опитва да убие разширяването на ЕС? Той постига ли тайно споразумение с Путин?

Европейците не трябва да си представят повече от това, което Макрон всъщност е казал. Вместо това те трябва да се възползват от коментарите на Макрон като провокация - встъпителна оферта, предназначена да предизвика собствените им гледни точки и червени линии. Макрон иска да отблъсне Брекзит и германската парализа, като възможност за Франция да разтърси Европа, но знае, че ще се нуждае от нови партньори. Визията на Макрон - като всяко амбициозно предложение - е просмукана от слепи точки, Европа трябва да ангажира Макрон да оформи дневния ред, а не да се опитва да го блокира или игнорира.

Какво мотивира Еманюел Макрон? Традиционните исторически справки са остарели и ирелевантни. Някои от тях виждаха в коментарите на Макрон за НАТО, възобновяване на старомодния гаулистки национализъм или френски антиамериканизъм. Но няма как това да бъде вярно с историята на Макрон в кампании със знамена на ЕС, развяващи се по негови митинги и инвестиращ много в отношенията с президента на САЩ Доналд Тръмп. Не случайно Франция е страната, която Тръмп посети най-много след избирането си, а Макрон остава единственият официален държавен гост на президентството на Тръмп. Двамата ръководиха заедно военни удари по Сирия. Франция е активен член на НАТО, който генерал Матис нарече новият "партньор по избор" на Вашингтон след Брекзит. Толкова за антиамериканизма.

По-внимателно зачитане на интервюто на Economist показва, че основната точка на Макрон е за Европа, а не за НАТО. Френският президент е убеден, че европейците преминават към сомнамбулизъм в стратегическа неотносимост към свят, доминиран от съперничеството между САЩ и Китай, където изместването на приоритетите на САЩ ще ги отдалечи от области, критични за европейските интереси. Това е процес, който започна преди Тръмп и вероятно ще продължи и след него.

Избран като президент в руините на безсилна френска политическа класа, Макрон третира Брезкти или избора Тръмп не просто като предупреждения или лош късмет, а като симптом на фундаментално изместваща се международна система, в която Европа е изправена пред заплахата напълно да изостане.

Неговата заявка за суверенна Европа, която защитава своите граждани, е пряк отговор на предизвикателството. Той вярва, че Европа трябва да се обърне към своите граждани, че институциите на ЕС могат да ги предпазят от нечувани миграционни вълни, от тероризъм и от нелоялна международна конкуренция. Може ли Европа да възвърне инициативата от своите противници и да поеме своята власт, да контролира границите си, да защитава икономическите си интереси, да определя правилата, да взема бързи решения: да действа като действителна и истинска форма на управление?

Последният подход на френския президент може да се счита за брутален и едностранчив. Защо е тази внезапна промяна на тона, две години и половина от неговото президентство? В Париж анализаторите и служителите не се колебаят да определят ясно виновника: Берлин.

В началото на президентството си, Макрон инвестира сериозно в личните отношения с германския канцлер Ангела Меркел, надявайки се, че в последния си мандат тя ще приеме структурни реформи в ЕС, като интеграция в еврозоната и засилване на плановете за отбрана. Мисленето бе, че Берлин ще преодолее своето нежелание, когато разбере, че има партньор в Париж, готов да предприеме структурни реформи във френската икономика, като известния твърд пазар на труда или пенсионната система. Това, което чувства Париж сега е предателство: Берлин не само не го последва, но дори не отговори на предложенията на Макрон в речта му в Сорбоната за европейския суверенитет или в писмото, призоваващо за "подновяване" на Европа след урока от Брекзит.

И ето го новият метод. "Нищо в Европа не се движи без криза, така че ние сме инженери на кризи", ми обясни запознат с мислите, които витаят в Елисейския дворец. Макрон вероятно ще продължи да се стреми да наруши европейското статукво.

Врявата след неговото интервю, без съмнение ще го убеди, че е заобиколен от неудобни табута и лицемерие, нуждаещи се от премахване. Въпреки начина, по който Макрон стана обект на противоречие по време на най-новата среща на върха в НАТО, Париж смята, че е успех. Макрон имаше намерение да провокира размисъл върху бъдещето на алианса и това е, което получи. Париж е доволен от ангажимента на НАТО за формата с експертен комитет, който да обсъжда бъдещето на съюза и споменаването на тероризма като заплаха в окончателното комюнике на срещата на върха.

Подобно на провокациите на НАТО, Франция разпространи меморандум, предлагащ по-постепенно разширяване на процеса, няколко дни след като се противопостави на започването на нови преговори за разширяване с Албания и Северна Македония по време на заседанието на Европейския съвет през октомври.

Предложението включва по-строги условия за върховенството на закона за страните кандидатки и възможността да се обърне процеса на присъединяване при липса на напредък. Ако други държави-членки на ЕС желаят да отворят отново вратата за преговори за присъединяване следващата пролет, те трябва сериозно да разгледат и обсъдят предложенията на Макрон и да направят свои контрапредложения.

Макар че партньорите на Франция с право искат да поддържат отворен и ангажиран ЕС в неговата периферия и са готови да подкрепят смелото мирно споразумение на Северна Македония с Гърция, много официални представители на ЕС също са съгласни, че процесът на разширяване е станал твърде бюрократичен и протича на автопилот. Страни кандидатки като Сърбия и Турция бяха изложени на неефективните процедури на ЕС, като се отклоняват от демокрацията при слаба и малко европейска реакция.

Други европейски държави също трябва да се свържат с Париж, за да оформят обновената европейска програма на Макрон. Гърция и Италия биха могли да се възползват от реториката на Макрон за суверенитет, за да поискат по-силна подкрепа за пренасяне на тежестта на миграцията от Средиземноморието.

Страните от Централна и Източна Европа могат да се ангажират с желанието на Макрон да преосмисли европейската архитектура за сигурността след оттеглянето на САЩ от договора за ИНФ, като организират среща на върха относно заплахите, все още отправяни от Русия, и ясно изразят опасенията си относно опита му да ангажира Москва. Вместо да се фокусира върху безмислени дебати над понятия като "стратегическа автономия" или "европейски стълб на НАТО" - нито едно от тези неща не означава едно и също нещо в Париж и Варшава - дебатът може да се съсредоточи върху развитието на действителните способности и проявяването на реална солидарност.

Франция сама трябва да поеме водещата роля тук. Ако Франция смята, че НАТО е в "мозъчна смърт", защо не изпрати войски в Полша, за да покаже, че европейците могат да се активизират, да се защитават? Отношенията на Франция с Естония може да бъде добър прецедент. Докато естонските войски са в Мали за борба с "Ал Кайда", 200 френски войници са разположени на ротационен принцип в Естония в рамките на засиленото присъствие на НАТО.

Такива стъпки биха могли да помогнат за успокояване на едно от слепите петна във френската визия: нейното третиране на Централна и Източна Европа. Френските президенти след падането на комунизма като цяло показват малко съпричастност към историческия опит на народите, който писателят Милан Кундера навремето нарече "отвлечен Запад".

Макрон се опита да овладее това напрежение, но идва с багажа на своите предшественици. Посещение в Полша или Словакия показва, че лидерите не са забравили презрителния тон на френския президент Жак Ширак, който обясни през 2003 г. на Източна Европа да мъчли за войната в Ирак и че са "пропуснали добра възможност да млъкнат".

Отварянето на Макрон за Русия, дългосрочна игра за прекъсване на сегашната безизходица с Москва, рискува да е в тази категория. В силна реч в Прага миналата седмица френският министър на външните работи Жан-Ив Льо Дриан показа промяна в тона, като смята, че Франция трябва "да слуша и разбира" и че "различни национални спомени трябва да са в основата на европейската интеграция". Европейските елити трябва да осъзнаят речта като покана за участие.

Макрон е прав: ЕС трябва сериозно да се вгледа в себе си и да се подготви да се състезава в новия свят. На фона на нарастващото международно напрежение, нарастващите националистически сили и все по-уязвимия ЕС, отказът и отричането не са възможност. Но пътят напред не може да бъде само френска визия за Европа или допълнителни едностранни мерки. За да се предотврати това, другите ще трябва да се намесят. Изправени пред избор между предложението на Берлин за летаргия и звучащото като разрушително, предложение на Макрон, европейците трябва да приемат "разрушението" и да го оформят. /news.bg