Бившата служителка на британското разузнаване Катрин Гън разкрива, че са търсели компромати

България е била сред шестте държави, чиито дипломати в ООН е трябвало да бъдат шпионирани от британското разузнаване през 2003 г. по поръчка на САЩ. Задачата е била да се търсят компромати за тях, за да им се въздейства да подкрепят военен удар в Ирак.

Това разкрива Катрин Гън, която по това време работи в службата за електронно следене на британското разузнаване GCHQ. През последните дни тя отново е във фокуса на британските медии, след като на Лондонския филмов фестивал бе представена копродукция, разказваща за нейния живот.

Гън е арестувана през 2003 г. по обвинения, че е нарушила Закона за държавната тайна, давайки на медиите сведения за шпионирането на чужди дипломати. Още тогава се появява информация, че сред тях има и българи. По това време

посланик в ООН е

Стефан Тафров,

но той казва, че

не е усетил да

го подслушват

Бившата шпионка обаче подробно се връща към онзи период в неделния брой на “Дейли мейл” и разкрива каква точно е била поръчката.

“Беше 31 януари 2003 г., когато прочетох, и то няколко пъти, най-странния имейл от американското разузнаване. Никога не бях виждала подобно нещо в живота си. Имейлът беше написан на технически език, но съдържанието беше повече от ясно. Американците искаха около 100 души в GCHQ да започнат да събират информация от комуникациите на дипломати от 6 държави. Това бяха Ангола, България, Камерун, Чили, Гвинея и Пакистан. Всички те тогава бяха непостоянни членове на Съвета за сигурност на ООН”, разказва Катрин Гън.

Искането било

да се следят

телефонни

обаждания

и имейли

както в домовете им, така и където работят. И да се събира информация, която би дала на американските управляващи предимство при вземането на решение за военен удар в Ирак. “С две думи, от GCHQ се искаше да изрови компрометиращи данни за чужди дипломати, за да може те да бъдат изнудвани, подкупвани, или и двете, за да се осигури приемането на резолюция на ООН, която разрешава нахлуването в Ирак”, обяснява Гън.

Първоначално е шокирана от задачата, но след това започва да изпитва гняв, защото осъзнава “колко ниско биха паднали американското и британското правителство, за да получат фалшиво правно основание за война в Близкия изток”. Много ясно осъзнава, че този имейл може да подкопае основания, които тогавашният британски премиер Тони Блеър изтъква, за да присъедини Великобритания към САЩ за нахлуване в Ирак. Затова незабавно решава, че трябва да стигне до медиите. Усещах, че нямам друг избор, казва бившата служителка на британското разузнаване.

Веднага се заема да търси път до журналисти. Свързва се с някого, който и до днес отказва да назове, но той и?

дава контакт с

репортер, който

е и антивоенен

активист

След няколко дни тя отпечатва копие от имейла, сгъва го и го прибира в чантата си. Когато напуска службата в края на работния ден, се опитва да изглежда спокойна, макар въобще да не се чувства така. Изпраща копието от имейла в писмо по пощата.

Първоначално нищо не се случва, минава около месец. Едва по-късно разбира за усилията, които журналистите Мартин Брайт, Питър Бумон и Ед Вулиями е трябвало да положат, за да докажат, че имейлът е истински.

“В своята наивност дори смятах, че ще мога да остана анонимна. Мислех си, че ако имейлът стигне до вестниците, те ще публикуват просто едно дискретно обобщение от него”, спомня си Гън. Така че, когато в началото на март 2003 г. изнесеното от нея писмо се появява на първата страница на “Обзървър”, изпада в шок. “Те бяха публикували не някаква закодирана версия на нещата, а пълен текст. Прекарах следващите няколко часа

обхваната от

абсолютен ужас,

прегъната на две

над тоалетната чиния. Това ме поставяше в невъзможно положение”, разкрива бившата шпионка.

Още на следващия ден започва пълно разследване в GCHQ. Един по един всички около 100 служители, които са получили имейла, са подложени на разпит. Когато идва нейният ред, Гън отрича да има нещо общо. По думите и? го прави с най-безизразното си лице, но нейната нечестност започва да я мъчи и по-късно си признава.

“Не знам дали сами биха ме открили, но аз не можех да лъжа завинаги. Истината и отговорността са неща, заложени в мен още като дете”, казва бившата шпионка. Тя е

арестувана за

нарушаване

на Закона за

държавната

тайна

от 1989 г. и прекарва нощта в килия в мазето на главния полицейски участък в Челтнъм, където е базирана GCHQ.

По време на полицейския разпит тя отново признава какво е направила. Пускат я под гаранция в очакване на решение на прокуратурата. Едва осем месеца по-късно и? е повдигнато обвинение. Организацията за защита на човешките права “Либерти” и адвокатът Бен Емерсън поемат нейната защита. Решават по време на процеса да не се признава за виновна, въпреки риска да получи по-строга присъда. Тезата им е, че действията и? са били предприети да се предотврати ненужна загуба на човешки живот в една незаконна война. Когато се стига да съдебното дело обаче,

прокуратурата

изненадващо

се отказва от

обвиненията

за изнасяне на държавна тайна. Гън е освободена и много изненадана. Даже леко е разочарована, че няма да могат да представят публично своята версия за случилото се и да поискат от главния прокурор на Великобритания да разкрие какъв съвет е дал на правителството относно законността на войната в Ирак.

“Може би не е чудно, че правителството на Тони Блеър реши да се откаже от този процес, тъй като след 6 г. се разбра все пак, че главният прокурор наистина тогава е отсъдил, че войната е незаконна. Вероятно властите са знаели, че това ще стане ясно в съдебната зала в процеса срещу мен и ще се разбере, че целият този конфликт се основава на лъжи как Саддам Хюсеин разполага с оръжие за масово унищожаване и важни служители в ООН вероятно са били изнудвани”, разсъждава Катрин Гън. Тя не крие щастието си, че

един филм може

да покаже днес

всичко

случвало се тогава, след като в нито един официален правителствен доклад за този период не се споменава за изтичането на секретна информация за подслушване на чужди дипломати. Въпреки че през годините някои от тогавашните управляващи признаха, че са били наясно с това. Например бившият министър на международното развитие Клеър Шорт разкри пред Би Би Си, че британски агенти са

шпионирали

генералния

секретар на ООН

Кофи Анан

преди войната в Ирак. Тя била виждала записи от негови разговори в служебния му кабинет. Даже разговаряла с него за войната, давайки си сметка, че всичко ще бъде записано.

Шорт подаде оставка от правителството на Блеър през 2003 г. в знак на протест срещу американско-британската военна операция в Ирак. До нея се стига, след като Съветът за сигурност на ООН отказва да приеме необходимата резолюция за използване на военна сила срещу режима на Саддам. Причината е, че извършените над 700 проверки от представители на организацията не откриват оръжие за масово унищожаване в Ирак, както твърдят управляващите в Лондон и Вашингтон. Затова предприетото нападение е остро критикувано от редица държави по света.

Филмът “Официални тайни” за историята на британската шпионка Катрин Гън разкрива доста от задкулисието на този военен конфликт. Самата тя признава, че никога не си е мислила как един ден ще се появи на червения килим, най-малко си е представяла това преди 16 г. “Ако някой ми беше казал тогава, че

моят живот

ще бъде

пресъздаден

от звездата

Кийра Найтли,

щях да му се изсмея и да сменя темата”, казва Гън. По това време тя е на 27 г., щастлива и безгрижна. Наскоро се е омъжила за красивия си съпруг и работи като преводач и анализатор в службата за електронно следене на британското разузнаване. Работата и? е била основно да проследява китайски комуникации, да ги превежда на английски и да пише доклади за различни правителствени служби. Никой от близките и? не знаел какво точно работи. “Естествено бях подписала декларация за поверителност, като знаех, че работя в рамките на закона, за да защитавам Великобритания. Но всякакви такива илюзии бяха разбити с получаването на онзи шокиращ имейл”, обобщава Катрин Гън. /24chasa.bg