Емисиите на газове с парников ефект могат да бъдат намалени наполовина през следващото десетилетие, ако малък брой съвременни технологии и тенденции в поведението се засилят и възприемат по-масово, установиха изследователи, като подчертават, че са необходими категорични действия на гражданското общество, за да се постигне такава промяна, пише "Гардиън".

Слънчевата и вятърната енергия, която сега е по-евтина от изкопаемите горива в много региони на планетата, трябва да бъде увеличена бързо, за да замени енергията от въглища, а само това може да намали наполовина емисиите от производството на електроенергия до 2030 г. Това се изтъква в доклада Exponential Roadmap на международна група експерти.

Ако бързото увеличение на електрически автомобили в някои части на света може да бъде поддържано, те биха могли да съставляват 90 на сто от пазара до 2030 г., което значително ще намали емисиите от транспорта, се посочва доклада.

Избягването на обезлесяването и подобряването на управлението на земеделските земи може да намали емисиите с еквивалент от около 9 млрд. тона въглероден диоксид годишно до 2030 г., но спорните земеделски субсидии, лошото планиране и заложените интереси биха могли да попречат това да се случи.

Ключов момент за всеки преход ще бъдат засилващите се социални движения, които настояват за спешни действия срещу срив на климата. Задвижвайки промяна в поведението, като например намаляване на свръхконсумацията на месо и оказване на натиск върху правителствата и компаниите, гражданските движения имат способността да задвижат необходимата трансформация през следващото десетилетие, подчертават авторите на доклада.

Кристиана Фигерес, която бивш висш служител по въпросите на климата в ООН, коментира: "Виждам всички доказателства, че социалните и икономическите повратни точки се изравняват. Вече можем да кажем, че следващото десетилетие има потенциала да види най-бързия икономически преход в историята."

Експертите са идентифицирали 36 развития, които биха довели до необходимото намаляване на емисиите с парников ефект - от възобновяема енергия до промени в производството на храни, устройството на градовете и международния транспорт, като корабоплаването. Всички те е преценено, че е възможно да се постигнат до 2030 г.

"Въпреки че мащабът на трансформацията е безпрецедентен, скоростта не е", посочва Йохан Рокстрьом, директор на Института за изследване на въздействието върху климата в Потсдам, като допълва: "Това вече е надпревара с времето, но бизнесът и дори цели индустрии направиха много значителни промени за по-малко от 10 години."

Социалните действия ще бъдат основен приоритет, тъй като потребителите могат да оказват натиск върху компаниите, чиито стоки купуват, а обществената подкрепа дава възможност на политическите лидери да прилагат по-смели политики. Страни като Великобритания, Франция, Швеция и Норвегия възприеха целта за нулеви въглеродни емисии към 2050 г.

Оуен Гафни, който е директор на стратегията в Стокхолмския център за устойчивост, съавтор на доклада, призова дигитални платформи като Facebook, Amazon и Google да дадат своя дан.

"Като се има предвид, че [тези платформи] вече посредничат в поведението и потреблението, те биха могли да направят повече в подкрепа на обществените цели, например около рекламата и насърчаването на нисковъглеродни дейности. Правителствата може да изглеждат и тук като място за политическа иновация", отбеляза още Гафни.

Той каза, че правителствата също трябва да направят повече за подкрепа на промяната в поведението, от избора на диета до осигуряването на по-достъпен обществен транспорт.

Въпреки това подробните политически мерки, необходими за постигане на целите за нулеви въглеродни емисии към 2050 г., все още не са разработени от националните правителства. Авторите на доклада смятат, че могат да покажат, че предприемането на действия сега в сектори като производство на енергия, сгради, транспорт и производство на храни и потребление ще го направи възможно. Непредприемането на действия ще доведе до по-високи разходи и ще направи необходима в бъдеще по-бърза промяна.

Докладът не изследва потенциалните разходи, но Гафни посочи миналогодишно проучване на New Climate Economy, което оцени икономическата полза от бъдеще с по-ниски въглеродни емисии на 26 трлн. долара до 2030 г. Комитетът по климатичните промени в Обединеното кралство оцени разходите за достигане на въглеродна неутралност на 1-2% от БВП до 2050 г. /news.bg