Декарбонизацията /раздялата с въглищата/ в икономиката е неизбежна, но поне още 20 години Европа ще разчита на тях за производството на електроенергията си. Процесът не е евтин, няма да мине без жертви, но енергийният преход трябва да уважава правата на работещите във въгледобива. Това каза днес в Стара Загора генералният секретар на ЕВРОКОЛ - организацията на Европа за въглищата, Брайън Рикетс. Той участва в организираната от Института по модерен мениджмънт международна конференция на тема "Чиста енергия и инвестиции в енергетиката".

Очакванията са Старият континент да спре окончателно потреблението на въглища през 2058 година. Приблизително до това време ще стигнат и вече проучените находище в български минно-евергиен комплекс "Марица изток", макар специалисти да предвиждат, че залежите от лигнити в района са по-големи.

В момента около 38 процента от електричеството в Европа се добива чрез изгарянето на въглища, а една пета от емисиите въглероден двуокис във въздуха на света се дължат на този континент. Според Рикетс, сега приоритетите във въгледобива следва да бъдат не неговото разширяване, а как да се усъвършенства с помощта на новите технологии потреблението на въглища с цел драстично да намаляват вредните емисии във въздуха и да се опазва природната среда. Неговият съвет е да се вземат идеи от страни извън Европа. Канада например вече работело първото мащабно предприятие за улавяне и съхранение на водород, който може да замести въглищата в електроцентралите, докато в Европа все още не се обръщало сериозно внимание на улавянето на водорода. Най-голямата заплаха да въглищата обаче е природният газ, който може да бъде и синтетичен, т.е. произведен от диоксиди и съхраняван в изоставени бивши рудници под земята, посочи Брайън Рикетс.

Проблемът с употребата на въглищата в енергетиката занапред е особено актуален за комплекса "Марица изток" край Стара Загора, в който пряко с добива на въглища и производството на електричество са заети около 12 500 души, които са сериозно притеснени за работните си места.