Припомняне на основните дати от управлението на Реджеп Тайип Ердоган, чиято Партия на справедливостта и развитието /ПСР/, която е на кормилото на властта в Турция от 2002 г., цели четвърта победа на общинските избори днес.

ПСР на власт

През 2002 г. Партията на справедливостта и развитието /ПСР, ислямо-консервативна/, учредена съвместно от Реджеп Тайип Ердоган и Абдуллах Гюл, печели убедителна победа на парламентарните избори, които бележат края на правителствена нестабилност. Победата на ПСР обаче безпокои средите, привързани към светските принципи. През 2003 г. Ердоган е назначен за премиер.

През 2005 г. управляващите постигат започване на преговори за присъединяване към ЕС, след като са приели реформи и са премахнали смъртното наказание. Но преговорите са в застой от години.

През август 2007 г. парламентът избра за президент Абдуллах Гюл - първия ислямист, достигнал до президентския пост в светска Турция, създадена от Мустафа Кемал Ататюрк.

Протест на площад "Таксим"

На 31 май 2013 г. силите на реда прогонват грубо неколкостотин души, създали лагер, близо до площад "Таксим" в Истанбул, за да протестират срещу градоустройствен проект.

В продължение на три седмици близо 2,5 милиона души демонстрират, за да искат оставката на Ердоган, обвиняван в авторитарен уклон и желание да "ислямизира" обществото.

Ердоган укрепва господството си

На 10 август 2014 г. Ердоган е избран за държавен глава още на първия тур на президентските избори, които за първи път се провеждат чрез пряко гласуване.

На парламентарните избори на 7 юни 2015 г. ПСР се класира на първо място, но е лишена от абсолютното си мнозинство в парламента.

Президентът Ердоган свиква нови избори на 1 ноември, спечелени убедително от ПСР.

Кюрдска въоръжена борба

През юли 2015 г. Кюрдската работническа партия /ПКК/ и армията прекратяват крехко примирие и подновяват въоръжените действия /над 40 000 души са загинали от 1984 г. насам/.

Страната става мишена на няколко смъртоносни атентата, за които са обвинени или за които поемат отговорност кюрдските бунтовници или групировката "Ислямска държава" /ИД/.

Споразумение за мигрантите

В края на 2015 г. се осъществява сближаване между Анкара и ЕС благодарение на кризата с бежанците, които бягат от Сирия, тъй като Турция заема ключова географска позиция.

През март 2016 г. Анкара и ЕС сключват споразумение, което позволява да се намали значително броят на мигрантите, пристигащи в Европа.

Осуетен опит за преврат

В нощта на 15 срещу 16 юли 2016 г. опит за преврат, извършен от фракция в армията, отнема живота на 250 души. Анкара обвинява за него ислямския проповедник Фетхуллах Гюлен, живеещ в САЩ, който отрича всякаква връзка.

Безпрецедентни по мащаб чистки са насочени срещу привърженици на Гюлен, а след това и срещу прокюрдското движение и медиите. Близо 55 000 души са арестувани и над 140 000 - уволнени или временно отстранени от работа.

Намеса в Сирия

През август 2016 г. Ердоган се помирява с руския си колега Владимир Путин след криза, последвала свалянето на руски самолет от Турция на сирийската граница в края на 2015 г.

Турция предприема сухопътна операция в Северна Сирия срещу ИД, но и срещу Силите за защита на народа /СЗН/. Тази кюрдска милиция, съюзник на Вашингтон в борбата срещу джихадистите, е разглеждана от Анкара като разклонение на ПКК.

През март 2018 г. Турция превзема кюрдския анклав Африн /Северозападна Сирия/ след военна операция срещу СЗН.

Русия подкрепя режима на Башар Асад, а Турция - бунтовническите групировки, които искат да го свалят от власт, но двете страни си сътрудничат сега по сирийския проблем.

Ердоган е преизбран

На 24 юни 2018 г. Ердоган спечели президентските избори още на първия тур с 52,6 процента от гласовете. Изборите бележат преминаването, благодарение на конституционна поправка, от парламентарна към президентска система на управление, при която държавният глава съсредоточава в свои ръце цялата изпълнителна власт.

Общински избори

На 29 декември президентът Ердоган обявява кандидатурата на бившия премиер Бинали Йълдъръм за кметския пост в Истанбул на общинските избори.

"Ако загубим Истанбул, ние губим Турция", заявява държавният глава, който е бивш кмет на Истанбул, пред своята партия, според някои източници. /БТА