Русия и Израел вероятно решиха да дадат отговор на внезапната визита, която сирийският президент Башар Асад своеволно направи в Техеран. На такива изводи навежда разпространеното в руската и израелската преса съобщение за създаването от Москва и Ерусалим на съвместна работна група за изтегляне на чуждестранните сили от територията на Сирийската арабска република.

Инициативата бе лансирана на срещата на двамата лидери - Владимир Путин и Бенямин Нетаняху. Както казват експертите, формирането на групата демонстрира най-вече, че разривът между Русия и Иран непрекъснато расте.

За идеята да се създаде съвместна група съобщиха както руските, така и израелските медии, позовавайки се на свои източници. Уточнява се, че този механизъм предполага участието и на други държави, които също са заинтересовани от очистването на Сирия от "излишни" формирования. Не се посочват никакви допълнителни подробности относно плана. Посолството на Израел в Москва отказа да даде на "Независимая газета" каквито и да са коментари по темата. Така че за целите и задачите на съгласувания между Русия и Израел проект може да се съди само по контекста.

Не е трудно да се досетиш, че краен адресат на тази инициатива са преди всичко Иран и вярната му "Хизбула". Тяхното изтегляне от Сирия е главното, към което се стреми израелското ръководство в преговорите си с Русия, посветени на следвоенната ситуация в републиката. Москва признава необходимостта от "деиранизация" на Сирия, но съдейки по последните събития, на нея й е все по-трудно да контролира този процес.

Истински имиджов удар за Кремъл стана посещението на Асад в Техеран, където той се срещна не само с президента, но и с върховния лидер Али Хаменей. От срещата отсъстваше външният министър на Иран Мохамад Джавад Зариф, но в залата за преговорите можеше да бъде видяна влиятелната фигура на Корпуса на гвардейците на ислямската революция генерал Касем Сюлеймани. Броени часове след тази среща Зариф написа, че желае да се оттегли от министерския си пост, което източници на западната преса пряко свързаха с визитата на Асад. По-късно стана известно, че президентът Хасан Рохани не е приел оставката.

Както и да се погледне, пристигането на сирийския лидер в Техеран свидетелства за желанието му да запази иранското участие в сирийските работи. А това означава, че създаването на руско-израелската група трябва да се разглежда като следствие от тази визита и като резултат от недоволството на онези трезви глави на Смоленския площад (руското външно министерство - бел.ред.), които смятат, че Иран е прекалил с гостоприемството на чуждата страна.

"Да, руско-иранските противоречия в Сирия очевидно нарастват", каза пред "Независимая газета" директорът на Центъра за ислямски проучвания при Института за иновационно развитие Кирил Семьонов, коментирайки съобщенията за руско-израелската група. Анализаторът дава за пример инцидента в района на сирийския град Шата (провинция Хама), където преди месец се сблъскаха две подразделения на сирийската правителствена армия - четвърта дивизия, командвана от брата на президента - Махер, и пети корпус. Проблемът е в това, че четвърта дивизия е под контрола на Иран, който не би се отказал да укрепи позициите си в стратегически важната равнина Ал Габ (където се намира град Шата). Руската страна разбра това, отбелязва германското списание "Шпигел", и изразява мнение, че именно Москва е прехвърлила там пети корпус, който по стечение на обстоятелствата се сблъска със силите на Махер Асад.

"Вероятно визитата на Асад не е била съгласувана нито със Зариф, нито с Москва, - потвърди Семьонов. - На този фон Иран е готов да предостави на Асад финансиране и да построи 200 000 нови жилища. Тоест, Техеран възнамерява не само да запази, но и да укрепи собствената си "ос", в която Дамаск е ключов елемент. С оглед на явната антиизраелска насоченост на тази ос, Москва не може да не изпитва безпокойство."

Коментирайки желанието за създаването на двустранната група, експертът на Руския съвет по международните дела Антон Мардасов заяви: "Остава неясно дали това може да се смята за едностранно желание на Нетаняху, който вече работи по всички въпроси в този формат, или за съвсем нов механизъм за изтегляне на чуждестранните сили. Ако се има предвид последното, за премахването (на чуждестранните военизирани формирования - бел. НГ) е нужна подкрепата поне на част от сирийския военен елит, тъй като в югозападната част на Сирийската арабска република продължават да действат различни опълчения".

Експертът смята, че инициативата на Путин и Нетаняху е конюнктурно решение, тъй като политическото уреждане или неговата имитация така или иначе изискват изтегляне на чуждестранните войски. Освен това Мардасов смята, че такова решение се очаква да има крайно болезнен отзвук в Техеран, защото то показва: Русия, най-малкото декларативно, би искала да спомогне за изтеглянето на различните формирования, които се намират под негов (ирански - бел.ред.) контрол.

Не трябва да се изключва и вариантът за предизборен характер на подобни "инициативи". Външната политика заема не последно място в разгарящата се борба за израелския Кнесет, където партията на премиера - "Ликуд", рискува след броени дни да изгуби своите позиции заради струпалите се върху главата на нейния лидер корупционни дела. А това означава, че Нетаняху трябва да предприема спешни мерки, за да заработи точки на вътрешнополитическата арена. А досега нито премиерът, нито неговите преговарящи се оказват способни да натрупат такива точки на фронта на борбата с палестинските групировки. /БТА