Много жени работят не по-малко, а може би и повече от мъжете. При това след работа се хващат да приготвят вечерята и се извиняват на партньора, ако яденето не е готово, когато той се прибере. Тези дами работят до пълно изтощение, но продължават да поемат изцяло отговорността за домакинството. Това може да се промени, ако те изяснят вътрешните си мотиви и поговорят с партньорите си.

Жените вече постигат успех във всяка една сфера, която изберат. Но дори и след разрушаването на този стъклен таван във външния свят, у дома прогресът не е толкова забележим. По данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие жените посвещават средно два пъти повече време на домашните си задачи от мъжете. Във Великобритания дамите вършат 66 % от домакинската работа, във Франция – 73 %, в Италия – 80 %. Защо понякога ни се струва по-просто да направим всичко сами и как да се преборим с този навик?



1. Ние се страхуваме да делегираме задачите си. В основата на проблема заляга вроденият ни перфекционизъм. Много жени не могат да гледат как мъжът простира неправилно дрехите или реже твърде дебели филии хляб. Трудно е да се научиш да поверяваш на другиго къщната работа – а и мъжете едва ли ще поискат да изслушват инструкциите ни.

Първо - когато възлагаме на мъж домакинска задача, не бива да забравяме, че той не е длъжен да прави всичко като нас. Може би той просто ще купи съдомиялна машина или пералня със сушилня и така работата ще се свърши също толкова качествено.

Второ – запомнете, че партньорът ви също цени чистотата, реда и вкусната храна. Може би ако го помолите да се ангажира с приготвянето на вечерята, без да му натрапвате рецептите си, той ще направи нещо свое и ще ви изненада приятно. Най-важното е да го помолите директно и да му позволите да свърши всичко сам.

2. Ние изпитваме вина. Колкото и да се стараем да мислим според съвременните стандарти, изтривайки половите стереотипи относно разпределянето на задълженията, ние пак обичаме мъжете си и искаме да се грижим за тях. Грижата за мъжа е почти като грижата за дете – това е естествен стремеж.

Затова, дори ако сме решили да прехвърлим на партньора „дежурството“ по чистенето тази седмица, а самите ние сме заминали на почивка с приятелки, ние изпитваме вина. За да се отървем от това чувство, можем да направим две неща.

Първо – да благодарим на партньора за това, че ни дава възможност да си починем, и да го похвалим за добрия резултат. Всички хора обичат да бъдат хвалени, дори и за нещо незначително и битово.

Второ – можем да обсъдим с партньора варианти как да улесним живота си – да купим прахосмукачка-робот, която да чисти сама, или да ангажираме професионална чистачка веднъж седмично? Най-добре е партньорите да измислят заедно как да оптимизират домашните си задължения – никой не е длъжен да пере или да мие пода на ръка, а подреждането не е чак толкова тежък труд.



3. Ние подражаваме на родителите си. Ако майка ви винаги е обслужвала баща ви, не го е оставяла да стане, за да си сипе сам чай и при това се е чувствала щастлива и доволна, на вас ще ви е по-трудно да приемете друг модел и да разпределите поравно домакинските задължения в собственото си семейство. Майката е образец за подражание, ако не правим като нея, ние я „подвеждаме“. Ще трябва да анализирате и сравните своя начин на живот с този на родителите си. Ако те са привърженици на модела „мъжът работи, а жената готви“, ще трябва да приемете този факт и да организирате собственото си семейство така, както е удобно за вас и за партньора ви.

Затова е необходимо да обсъдите с мъжа представата му за идеално семейство и готовността му да си разпределите къщните задължения 50 на 50.

4. Ние контролираме всичко. Понякога просто не можем да не държим всичко под контрол – струва ни се, че светът ще рухне без нашето внимание. Този навик най-вероятно е навлязъл в живота ни от работата. Дори ако нямаме подчинени, на работа е крайно важно да контролираме всички процеси, да си водим списъци, да спазваме срокове.

Опитайте се да се отърсите от този ритъм, когато сте си у дома – в крайна сметка мъжът ви също е възрастен човек и дори ако не останат чисти чинии, а котката се разкиха от натрупалия се прах, той ще може да се справи с всичко сам. Например да прати жена си на ресторант, да мине набързо с прахосмукачката и да се присъедини към партньорката си за вечеря. Не забравяйте да се доверявате на партньора си и да го молите за помощ.

5. Ние не умеем да молим правилно. Възможно е след изпълнение на всички гореописани точки пак да усещате, че не сте постигнали хармония в разпределянето на домашните задължения, че ви се налага постоянно да молите партньора и че той откликва на молбите ви без особен ентусиазъм. Причината за това най-вероятно е слабата му мотивация. Той например не разбира защо трябва изведнъж да поеме половината от домакинската работа, ако не го е правил през последните 20 години. В този случай може да обясните на мъжа, че това ще е изгодно и за него – например, докато той готви вечерята, вие ще изберете филм в любимия му жанр или ще създадете романтична атмосфера в спалнята.

А в дългосрочна перспектива можете да му кажете, че благодарение на неговата помощ си почивате повече, чувствате се по-щастливи и изглеждате по-добре. Това е чудесна мотивация. /woman.bg