Левски преживя една от най-бурните си зими през последните години. Откъм ръководни и спонсорски реформи нещата започват да придобиват все по-ясни очертания. И докато тяхното официализиране ще трябва да почака до март, първенството вече започна. И с първия мач за годината трябваше да се видят контурите на новия "син" отбор на Георги Дерменджиев.

Солидното присъствие по трибуните доказа, че публиката на Левски гласува доверие на новото управленско и спорно-техническо ръководство. Дали заради обичайната еуфория при старт на нов дял на шампионата, дали заради топлото време и въпреки безпрецедентните трусове и неясноти през зимата, около 10 хиледи "сини" шалчета понапълниха стадион "Георги Аспарухов".

И докато публиката беше на мястото си и свърши своята работа, не можем да кажем същото за футболистите на терена. Играчите на Дерменджиев не отговориха подобаващо на ентусиазираните си фенове и ги накараха да си тръгнат малко позамръзнали и доста разочаровани. Разочаровани от това, че Левски за пореден път в последните години игра бавно, безидейно, ялово, неатрактивно. Разочаровани, че явно отново ще трябва да калят нервите си със зверско търпение.

Видно е, че треньорът и отборът наистина тръгват от нулата и е съвсем естествено да им трябва време. Лошото е, че дори и малкото хубави неща, изградени от предните треньори, изглеждат безвъзвратно загубени. При Делио Роси "сините" поне имаха стабилна защита, от която вече няма и помен. При Славиша Стоянович виждахме силен домакински натиск и агресивен атакуващ стил, липсата на който се усещаше осезаемо срещу Локомотив. Вместо него публиката видя игра на бавна скорост, без превключване на по-горна предавка. Сякаш играчите нямаха сили за нея. Многобройните пасове по ширината на терена между централните защитници и между халфовете, както и безкрайното връщане назад, дойдоха в повече. В крайна сметка Левски трябва да се радва, че измъкна равенството срещу Локо (Пд) на фона на монотонната си игра.

Единственият положителен момент бе стабилността на вратата, показана от Ники Михайлов. Прибързано е да се вадят изводи от един мач, но бившият национален страж излезе отлично и хладнокръвно при няколко центрирания и като цяло вдъхваше увереност с поведението си под рамката. Допреди два месеца, всеки удар към вратата на Левски беше гол. С Михайлов този проблем засега изглежда решен.

Другите пред него обаче са далеч от оптимална си форма - Цветкович и особено Горанов са неузнаваеми, като капитанът позволи няколко пъти да бъде надбяган от Момчил Цветанов. Нуно Рейш пък се подхлъзна комично при гола на Локомотив и изглежда няма да е човекът, способен да замести Холмар в дуета с Яблонски. Райнов, Тиам и Мариани размениха множество подавания в средата, които не доведоха до нищо. Мартин имаше и добри моменти, но като цяло действаше по-плахо, отколкото се очакваше. Тиам на няколко пъти бе на път да си изпроси жълт картон в типичните си стил. Мариани опитваше да подхване атака, но приносът му за играта е малък, а качествата са му далеч от стандартите за плеймейкър на Левски. Крилата Кабрал и Паулиньо също действаха предвидивмо и направиха малко опасни пробиви. В разиграванията си Левски убиваше остротата на фланговите атаки, които завършваха с центриране, избивано от снажните защитници на Локо.

Това би било удачна тактика, ако в наказателното поле на "черно-белите" имаше централен нападател, способен да надскочи бранителите, да забоде два гола с глава и да реши мача. Левски няма такъв стрелец, а ако някой от тримата нападатели се доближава малко до тази характеристика, то със сигурност това не е Валери Божинов. Той едва ли може да надскочи много хора, освен Аймен Белаид. Затова е учудващо, че Георги Дерменджиев заложи на него, а не на Станислав Костов. Дори Серджуи Буш можеше да свърши по-добра работа, при положение, че Левски няма друга идея, освен да изсипва топки в наказателното поле.

След мача публиката все пак изпрати играчите и треньора с аплодисменти. Вярвайте ми, беше им трудно. Отново показаха търпение. Но бъдете сигурни, че при нова издънка срещу Витоша и особено при загуба от ЦСКА, кредитът на доверие към Дерменджиев и "сините" звезди ще започне да се изчерпва, аплодисментите да се превърнат в освирквания, а пълните трибуни - в познатите пустеещи седалки. Публиката на Левски е много търпелива, но и вече прекалено дълго време търпя. Тя е достатъчно зряла, за да разбере, че клубът трябва да се изгради изцяло наново, че ще има и слаби мачове, че периодът на оздравяване, изчистване и стабилизиране, за да съществува клубът, ще изисква време.

И все пак, очакванията към Георги Дерменджиев ще се покачват все повече с всеки следващ мач и кредитът към него от страна на феновете няма да е безкраен. Той не трябва да повтаря грешките на друг наставник, проявил се в Разград, но неуспял на "Герена" - Стойчо Стоев. Дерменджиев трябва да върне на Левски или ако щете да пренесе от Лудогорец, не просто дългото контролиране на топката, а бързите атаки, острите включвания по крилата, комбинациите, извеждащите пасове на скорост. Казано накратко - атрактивния нападателен стил, характерен за разградчани в последните години и исторически залегнал в "синята" идеология. Както сямиат той го нарече "синьото ДНК". Това очакват феновете от новия наставник с дългата шуба. Дерменджиев ще получи още време да поработи върху това, защото всеки знае каква обстановка завари. Но ако Левски стартира пролетта с поредица от лоши резултати, ситуацията ще стане доста по-напрегната. А в такава обстановка Дерменджиев по-трудно ще наложи идеите си за красив атакуващ стил и връщане на ДНК-то на Левски.

Изводът е, че за първия мач от новата година публиката дойде, но играта още не. Добре ще е за левскарите, а и за самия Дерменджиев, ако той и отборът успеят по-бързо да включат на по-горна предавка. Защото това срещу Локомотив си беше познатата "синя" мъка.