670 тона негодна храна годишно се изхвърлят в България
България 25.01.2019 13:13
Заради изискваното по закон маркиране даренията на храни с изтичащ срок са намалели с 50% през миналата година. Това каза пред журналисти Йордан Матеев, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия. Припомняме, че разпоредба в закона изисква на всяка опаковка да има текст, който да указва, че храната е за дарение. Това изискване бе определено още преди време като пречка за стимулиране на даренията.
Сега членове на сдружението са провели среща по темата с омбудсмана Мая Манолова. Едно от предложенията за насърчаване на спадащите дарения на храни е Българската хранителна банка да получава субсидия от държавния бюджет.
Според специалиста в България продължават да се изхвърлят много храни с изтекъл срок на годност от крайния потребител, но не и от търговците, защото те използвали тържища и сериозен мениджмънт, който да предотвратява изхвърлянето в голям мащаб. Според някои данни количеството изхвърляна храна в страната ни достига 670 тона годишно.
Нито един търговец не е бил наказан заради нелоялна конкуренция по Закона за търговските вериги, съобщи още Йордан Матеев. Той призна същевременно, че има 12-13 производства, но нито едно не е срещу веригите доставчици на бързооборотни стоки. Според Матеев обаче някои членове на закона пораждат рискове за практиката и трябва да бъдат прецизирани.
Като добър пример за развитието срещу нелоялните търговски практики Матеев посочи разплащането, което се извършва в срок до 30 дни. За сравнение – според европейската директива срокът е до 60 дни. В Брюксел се водят дебати дали да не се приеме българският модел. Добра практика според Матеев е и Арбитражната комисия към земеделското министерство, където няма нито един случай за нелоялни практики в отношенията производител – търговец.
Според Десислава Николова, старши икономист в Института по пазарна икономика, същестуват устойчиви митове, че веригите изтласкват малките магазини, че се продават вносни стоки със съмнително качество и че веригите не инвестират в местния пазар.
„Дори тези митове стоят зад някои законодателни инициативи“, каза икономистът. Тя цитира анализ на GfK от 2016 г., според които се увеличава потребителското доверие, а клиентите са правили по-малки покупки, но при по-големи като обем. Според данните хипермаркетите, супермаркетите, дискаунтърите и магазините от типа „кеш енд кери“ държат 40% от пазара на търговия на дребно.
Сериозен ръст от 25% на годишна база се наблюдава при специализираните магазини за храни, напитки и тютюневи изделия, каза още Николова. Тя очаква силната конкуренция при дискаунтърите да се запази и да има ръст при специализираните магазини. По думите ? в бъдеще малките магазини може да формират по-големи обединения по примера на веригата CBA.
По отношение на онлайн търговията според нея купувачите изпитват технологическа бариера при доставката на хранителни продукти. Според анализ 64% от потребителите се притесняват дали ще им бъдат доставени свежи продукти, 62% - дали ще са качествени. 70% искат да пробват подобна доставка, а 51% настояват за социалното общуване в магазините. Що се отнася до стандартите за качество, между 60 и 70 на сто от стоките във веригите са от български производители, каза Николова. Тя цитира и политиката да сертифицират доставчиците, за да им се помага да излизат в чужбина.
Заетите в сектора са около 300 000 души, като над половината от тях (167,5 хил.) са заети в микропредприятия. Заплатите, донякъде логично, са функция от големината на предприятието, като по данни на сдружението при големите търговци тя е средно 976 лева, а при малките - 449 лева. Разбира се, наблюдават се и регионални различия, каза още Николова.
По статията работиха: автор Петя Стоянова, редактор Бойчо Попов /investot.bg
Сега членове на сдружението са провели среща по темата с омбудсмана Мая Манолова. Едно от предложенията за насърчаване на спадащите дарения на храни е Българската хранителна банка да получава субсидия от държавния бюджет.
Според специалиста в България продължават да се изхвърлят много храни с изтекъл срок на годност от крайния потребител, но не и от търговците, защото те използвали тържища и сериозен мениджмънт, който да предотвратява изхвърлянето в голям мащаб. Според някои данни количеството изхвърляна храна в страната ни достига 670 тона годишно.
Нито един търговец не е бил наказан заради нелоялна конкуренция по Закона за търговските вериги, съобщи още Йордан Матеев. Той призна същевременно, че има 12-13 производства, но нито едно не е срещу веригите доставчици на бързооборотни стоки. Според Матеев обаче някои членове на закона пораждат рискове за практиката и трябва да бъдат прецизирани.
Като добър пример за развитието срещу нелоялните търговски практики Матеев посочи разплащането, което се извършва в срок до 30 дни. За сравнение – според европейската директива срокът е до 60 дни. В Брюксел се водят дебати дали да не се приеме българският модел. Добра практика според Матеев е и Арбитражната комисия към земеделското министерство, където няма нито един случай за нелоялни практики в отношенията производител – търговец.
Според Десислава Николова, старши икономист в Института по пазарна икономика, същестуват устойчиви митове, че веригите изтласкват малките магазини, че се продават вносни стоки със съмнително качество и че веригите не инвестират в местния пазар.
„Дори тези митове стоят зад някои законодателни инициативи“, каза икономистът. Тя цитира анализ на GfK от 2016 г., според които се увеличава потребителското доверие, а клиентите са правили по-малки покупки, но при по-големи като обем. Според данните хипермаркетите, супермаркетите, дискаунтърите и магазините от типа „кеш енд кери“ държат 40% от пазара на търговия на дребно.
Сериозен ръст от 25% на годишна база се наблюдава при специализираните магазини за храни, напитки и тютюневи изделия, каза още Николова. Тя очаква силната конкуренция при дискаунтърите да се запази и да има ръст при специализираните магазини. По думите ? в бъдеще малките магазини може да формират по-големи обединения по примера на веригата CBA.
По отношение на онлайн търговията според нея купувачите изпитват технологическа бариера при доставката на хранителни продукти. Според анализ 64% от потребителите се притесняват дали ще им бъдат доставени свежи продукти, 62% - дали ще са качествени. 70% искат да пробват подобна доставка, а 51% настояват за социалното общуване в магазините. Що се отнася до стандартите за качество, между 60 и 70 на сто от стоките във веригите са от български производители, каза Николова. Тя цитира и политиката да сертифицират доставчиците, за да им се помага да излизат в чужбина.
Заетите в сектора са около 300 000 души, като над половината от тях (167,5 хил.) са заети в микропредприятия. Заплатите, донякъде логично, са функция от големината на предприятието, като по данни на сдружението при големите търговци тя е средно 976 лева, а при малките - 449 лева. Разбира се, наблюдават се и регионални различия, каза още Николова.
По статията работиха: автор Петя Стоянова, редактор Бойчо Попов /investot.bg
CHF | 1 | 2.03647 |
GBP | 1 | 2.31213 |
RON | 10 | 3.92903 |
TRY | 100 | 5.56076 |
USD | 1 | 1.82856 |
Последни новини
- 15:59 Българските промишлени продукти поскъпват с 2.7% за месец
- 15:53 29 служители на ВиК – Варна дариха кръв
- 15:50 Bce пo-близĸи: Kитaй нaмaлявa митaтa нa гoлямa чacт oт внoca oт Cъpбия
- 15:42 16 кадети от колежа към Военноморското училище във Варна получиха първо звание
- 15:39 Министър Тахов обеща бързо да помогне на пострадалите от градушката в Гърмен земеделци
- 15:35 МС: Позицията за Срещата на НАТО отразява в пълна степен националния ни интерес
- 15:31 Мицотакис предупреди ЕС: Скопие рискува да изгуби членството в блока
- 15:28 Кремъл остана безмълвен след дебата Байдън - Тръмп