Поне веднъж в живота си всеки един човек е преминал през епизод на лумбална болка или по-често наричана болка в областта на кръста. Според статистически проучвания разпространението на лумбоишиалгията достига до 40-80% от населението, а годишната заболяемост е приблизително 5%.

При 10-20% от пациентите в трудоспособна възраст острата болка се превръща в хронична. Изчислено цената на лечението е до 3 пъти по-скъпа от разходите за лечение на пациенти с онкологични заболявания.

Приблизително при 18% от пациентите е налице комбинация от хронична болка в гърба, на фона на главоболие и болки в гърдите.

Болките в кръста и болките по хода на седалищния нерв, както и тяхното комбиниране, представляват едни от най-честите симптоми на заболявания на периферната нервна система.

Над 4% от всички болни, потърсили медицинска помощ, са с болки в кръста, а над 50% от леглата в стационарите на неврологичните отделения са заети с болни с лумбо-ишиалгичен синдром.

Страданието е социалнозначимо, тъй като 80% от работещите се сблъскват с него най-малко един път в трудоспособната си възраст. Като остри епизоди се приема болка в областта, която отшумява в рамките на до 6 седмици. Като подостът – епизод отшумяващ в рамките на между 6 седмици и три месеца.

В 10-15% от болните състоянието не затихва и те развиват хронична форма (при продължителност на симптомите над 3 месеца) на лумбосакралния синдром.

Основно значение за нарастващия брой лица, засегнати от болки в кръста има принудителната седяща поза. Специалистите препоръчват на всеки 40-50 минути да извършваме някакво раздвижване. Пиенето на недостатъчно количество вода също има отношение. Водата има роля към запазване флексибилността (гъвкавостта) в гръбнака. Редовните упражнения позволяват добра трофика на структурите на гръбнака.

Важно е да се има предвид, че прешлените получават вода и хранителни вещества чрез синовиалната течност, а тя се отделя в достатъчно количество и позволява „смазване“ на междупрешленните стави основно при раздвижване и упражнения.