Опасността от ядрена война, конфликтът с Украйна, руско-американските отношения, православното разделение и икономиката на страната бяха сред водещите теми на голямата годишна пресконференция на руския президент Владимир Путин.

На ежегодната си 14-та голяма пресконференция руският президент Владимир Путин успя да отговори на въпросите на 53 журналисти в продължение на 3 часа и 43 минути, с три минути по-дълго, отколкото през 2017 г.

16 от тях представляват руските федерални медии, 17 - регионални, 8 - чуждестранни. 18 блока от въпроси засегнаха вътрешните работи на Руската федерация, 5 - икономиката, 15 - международните проблеми, 2 - околната среда, а един въпрос беше личен. Президентът получи и една покана - да дойде да покара ски в Карачаево-Черкезия и да даде няколко инструкции.

Пресконференцията се проведе в Международния търговски център при рекорден брой акредитирани медии – 1 702.

С най-краткото време - 1 час и 35 минути – е била първата среща на Путин с журналисти през 2001 г. Пресконференцията през 2008 г. е най-дълга - 4 часа и 40 минути. От 2004 г. разговорът между държавния глава и журналистите се провежда ежегодно повече от три часа, миналата година – за 3 часа и 40 минути.

Началото бе дадено с въпроси относно заплахата от ядрена война.

„Опасността от избухването на ядрена война се подценява“, заяви руският президент.

Според него, ако подобен конфликт възникне, това може да „доведе до гибел на цялата цивилизация, а може би и цялата планета“.

Стопанинът на Кремъл подчерта, че това е сериозен въпрос и изрази съжаление, че нараства тенденцията от подценяване на ядрената заплаха.

Развитието на регионите от Далекоизточния федерален район остава едно от ключовите направления за Русия, заяви президентът.

"Няма съмнение, че развитието на районите в Далечния Изток е една от ключовите области в развитието на страната. Това е нашият основен приоритет в Далечния Изток, това ни дава допълнителни конкурентни предимства. Със сигурност ще развием корабостроителния клъстер, ще продължим да изграждаме корабостроителницата във Владивосток", каза държавният глава.

Путин обясни, че относно Далечния изток има набор от мерки за подкрепа на инфраструктурата, пристанищата, летищата и подкрепа за износа, включително и преди всичко на енергийния износ.

По актуалния в момента въпрос за руско-украинския конфликт Путин заяви, че Русия не възпрепятства преминаването на кораби, включително военни, в Керченския проток.

Русия е готова да се придържа към договореностите по правния статус за Азовско море и Керченския проток и няма да предприеме никакви едностранни действия, гарантира руският президент.

Коментирайки последните течения в руско-американските отношения, Путин заяви, че според него новите санкции на САЩ показват, че Вашингтон продължава да влошава отношенията с Москва.

"Както виждаме, Вашингтон продължава да се стреми към по-нататъшно влошаване на двустранните отношения." Отново повтаряме, че извънтериториалните санкции на САЩ са нелегитимни и, както Вашингтон отдавна е убеден, неефективен външнополитически инструмент ".

Президентът заяви, че не знае ще има ли среща между него и американския президент Доналд Тръмп, но той е готов за нея.

Путин коментира болния за всички православни християни в Русия въпрос за предоставяне на автокефалия на Украинската православна църква. Той, както по-рано, осъди създаването на Украинска православна църква, независима от Москва. Православните епископи създадоха новата украинска църква на исторически синод в Киев в събота, слагащ край на повече от 300 години московско владичество. Решението беше приветствано от американския и украинския президент Петро Порошенко.Но Путин заклейми решението като "очевидно нарушение на религиозните свободи".

Създаването на църквата дойде след историческо решение на патриарх Вартоломей I от базираната в Истанбул Вселенска патриаршия, да провъзгласи украинската църква за независима от Руската православна църква.

Решението през октомври предизвика ярост в Москва, която през последните 332 години ръководи украинския клон на православието. То накара Руската православна църква да прекъсне всички връзки с Вселенската патриаршия.

Путин посочи, че "основният мотив" на Вартоломей е да "покори" Украйна.

"Това също така се прави с цел по-нататъшно разделение между народите на Украйна и Русия", каза той.

Президентът на Русия предупреди, че решението ще доведе до преразпределение на църковна собственост, което може да бъде "кърваво".

Въпросите, свързани с икономиката на страната, естествено, бяха преобладаващи.

Износът на "Газпром" през 2018 г. надхвърля 200 милиарда кубически метра, заяви президентът. Това е по своему исторически рекорд в износа на газ.

„Страната се нуждае от този максимум, както и икономиката и бюджета ни. Затова основните приходи на "Газпром", които се вливат в бюджета, са от износ и така е правилно", каза той.

Русия извършва 69% от международните плащания в долари, каза още Путин, което е над средното за света.

"Като цяло, според МВФ, делът на плащанията в щатски долари в света леко се е понижил, той е бил около 63% през последната година, сега е малко над 62%, но изчисленията в долари в Русия са по-високи - 69%. Основните експортни стоки, предимно петрол, са регистрирани на световните фондови борси в долари, а това е голяма цифра", каза той.

Путин заяви, че иска да види икономиката на страната си сред първите пет в света.

"Основното нещо пред нас е, че икономически трябва да влезем в нова лига ", заяви Путин на годишната си пресконференция и добави: "Имаме всички шансове да заемем петата позиция по отношение на икономиката. И мисля, че ще го направим."

Понастоящем Русия се нарежда на 12-то място в световната класация на Международния валутен фонд, с икономическа продукция на стойност около 1,5 трилиона долара. Списъкът на МВФ оглавяват Съединените щати, следвани от Китай, Япония, Германия и Великобритания на пето място.

Русия се нуждае от "пробив, необходим е скок по отношение на технологичните иновации, без това страната ни няма бъдеще", каза Путин.

Той изброи няколко положителни фактора, включително прогнозирания ръст от 1,8% през годината, както и "малкия ръст на реалните доходи".

Президентът каза, че Русия има "приемливо" равнище на инфлация, като в началото на следващата година се очаква кратък период на по-висока инфлация, дължащ се на увеличение на ДДС от 18 на 20%, което влиза в сила от 1 януари.

Като обобщение руският президент огласи: „Основната цел на външната политика на Русия е да осигури благоприятни условия за развитие на страната и равнопоставеност като световен партньор.


"Всъщност, нашата основна цел, нашата външна политика - е да осигурим благоприятни условия за развитието на Руската федерация, нейната икономика и социална сфера, да осигурим безусловно движение напред и укрепване на нашата страна, преди всичко отвътре, за да заеме достойно място на международната арена като равен партньор между равни", каза държавният глава.

Накрая Владимир Путин отговори и на единствения личен въпрос, зададен му от журналист относно неговото здраве и всеобщо състояние.

"Аз, слава богу, се занимавам със спорт, всичко при мен е наред, опитвам се да се грижа за здравето си. Разбира се, както и всички през този сезон, е възможно да ме засегне грип или нещо такова. Но в настоящия момент всичко е наред, благодаря ви много", каза руският лидер. /БГНЕС/АФП/ТАСС