Френският президент Еманюел Макрон се завърна от среща на върха в Аржентина и завари страната си в объркване и безпорядък след съпроводените от насилие протести, пише в. "Ню Йорк таймс".

След като направи преглед на пораженията, Макрон нареди на министър-председателя Едуар Филип да се срещне с представители на протестиращите и с лидери на опозиционните партии, посочва американското издание, цитирано от БТА.

Антиправителствените бунтове предизвикаха шок в Париж и други френски градове и изправиха Макрон пред най-тежката му политическа криза, изтъква в. "Файненшъл таймс". Президентът проведе извънредно правителствено заседание след завръщането си от срещата на Г-20 и инспектира опустошенията, нанесени от демонстрантите при сблъсъците им с полицията.

Това беше трети пореден уикенд на протести на "жълтите жилетки". Спонтанното движение, започнало като онлайн протест срещу планираното увеличение на данъците върху горивата, прерасна в широкообхватни демонстрации срещу Макрон, чиито икономически реформи още не са дали осезаеми резултати, отбелязва британското издание.

Антиправителствените демонстрации във Франция са най-голямото предизвикателство за младия президент центрист от идването му на власт преди 18 месеца, пише в. "Гардиън". Макрон повтаря, че никога няма да отстъпи пред уличните протести, няма да се уплаши и няма да се откаже от своя пробизнес проект за "трансформиране" на Франция и преодоляване на продължаващата от десетилетия масова безработица и бавния икономически растеж. Той обаче е подложен на сериозен натиск да обърне внимание на тревогите на "жълтите жилетки", чиито протести започнаха като гражданска позиция срещу увеличаването на данъците върху горивата, но прераснаха в движение против Макрон, коментира британското издание.

За френския президент става все по-трудно да се представя на световната сцена като прогресивен защитник, който ще поведе борбата срещу популизма и национализма, ако в Париж горят барикади, а демонстранти критикуват правителството му, определяйки го като арогантен елит.

Трудността за Макрон е в това, че той се оказа неподготвен за протестите, които започнаха спонтанно, без зад тях да стоят лидери, профсъюзи или политически партии. Правителството не предвиди този граждански бунт. Внезапните бунтове срещу данъците може да се окажат опасна повратна точка и да стане много трудно да бъде успокоен общественият гняв. Това важи с особена сила за страна като Франция, където данъците са високи, а държавните разходи големи.

Единствената надежда на Макрон да предотврати нови прояви на насилие е да успокои протестите, като отговори на тревогите на недоволните и предложи конкретни решения, пише "Гардиън".