Над 2 млрд. евро са изразходвани за лобиране в ЕС в периода от януари 2017 г. до септември 2018 г., според анализ на DW. За сравнение, сумата за лобизъм в Щатите за същия период е в размер на 4,7 млрд. евро по данни на Center for Responsive Politics.

Трудно е да се измерят с точност сумите похарчени от лобисти, защото регистрацията в Регистъра за прозрачност (платформата, където тези, които да искат да изразят становище пред европейските институции по определен въпрос декларират публично своя интерес и предоставят информация за себе си) е необходима в някои случаи, но не е задължителна и е напълно възможно да се лобира без такава.

Освен това няма механизъм за контрол, който да гарантира, че вписванията са точни или актуални. Експертите смятат, че лобистите често не отчитат точните суми, с които участват. Все пак регистърът за прозрачност остава основният източник на информация за лобирането в Брюксел.

Делът на лобистите извън Европейския съюз не изглежда толкова голям с 9% от субектите в регистъра за прозрачност и 11% от общите разходи. По произход, най-големият дял на средства при извън европейски лобизъм се пада на САЩ, следван от Швейцария и Норвегия. Субектите в държавите-членки, като предмет на законодателството на ЕС, естествено имат по-голям интерес към лобиране пред Европейския съюз.

На първи поглед Белгия води по средства отделени за лобизъм. Истината обаче е, че милионите евро не идват от страната, а от столицата и по-конкретно от лобита, консултантски фирми и асоциации, някои от, които най-големите в света, с офиси в Брюксел, за да се възползват от физическата близост до европейските институции.

При по-детайлен поглед 43% от тези компании са с произход извън ЕС. Взимайки предвид лобирането от Брюксел, лобитата от САЩ взимат превес, задминавайки дори Германия, Великобритания и Франция. Белгия е на второ място, но това е заради стотиците паневропейски асоциации, които са регистрирали седалищата си там. Япония и Швейцария влизат в топ 10, а Китай се нарежда след тях.

Азия е по-малко представена, защото страните от континента предпочитат да отстояват интересите си при двустранни отношения на междуправителствено ниво.

"Като цяло в Източна Азия съществуват близки взаимоотношения между държавата и предприятията, независимо дали в Китай, Корея или Япония, така че те са дълбоко свързани помежду си в политическия процес, вместо да се разглеждат като отделни актьори", каза Дънкан Фрийман, научен сътрудник в Изследователския център ЕС-Китай в Колежа на Европа. "В случая с Китай традицията на лобирането не съществува и китайските компании не представят интересите на правителството по същия начин, както в САЩ и Европа", посочва още той

Един пример за това е, неотдавнашно проучване на Transparency International, според което усилията на компаниите от Силиконовата долина са се увеличили с 278% от 2014 г. до 2017 г., вследствие на прилагането на редица регулации на ЕС и редица спорове между Европейската комисия и технологичните гиганти на САЩ.

Точно като при Регламента за защита на личните данни или законодателството относно авторското право, големи събития водят до засилена лобистка активност от различни групи за натиск. Един отличен пример е резултатът от гласуването на Великобритания за напускане на ЕС.

"Брекзит ще промени много нещата за английските корпорации, но се очаква те да продължат да лобират в Брюксел и след напускането на Острова от съюза" казва Оливие Хоедеман, изследовател от Corporate Europe Observatory Europe в Брюксел.

Един от най-големите проблеми около Брекзит е ефектът върху сегашната финансова столица на ЕС- Лондонското сити. Възможността печалбите на банките в Лондон да паднат предизвика остри реакции. През годината след референдума, усилията на британските банкови и финансови лобисти се увеличиха много повече от тези на немските или френските им колеги и това е видимо от данните. /money.bg