Промяната на Дъблинския регламент не се случи въпреки максималните усилия на България. В някои държави членки има други настроения

Стъпката за Брекзит е на Великобритания - тя е тази, която трябва да положи усилия, казва ръководителят на Представителството на Европейската комисия в България

- Г-н Златев, преди дни излезе проучване, че всеки 5-и българин (около 19%) смята, че ЕС ще се разпадне в следващите 10 г. Има ли такава опасност? На какво се дължи ръстът на евроскептицизма и какво е бъдещето на съюза?

- Нека да погледнем на тази статистика от другата страна. Ако 19% от отговорилите смятат, че ЕС ще се разпадне, то има една преобладаваща част, която е на мнение, че Европейският съюз върви напред, и друга такава не по-малка част, която е проевропейски настроена. Винаги ще има хора, които няма да са доволни. Много важен факт специално за България е, че 11 г., откакто България е член на ЕС, проевропейските настроения са постоянни и с леко увеличение - особено сега след председателството. Това беше показано и от социологическото проучване, направено в началото и в края на председателството от “Алфа рисърч”. По никакъв начин не смятам, че на ЕС му предстоят тежки процеси на разпадане, на разединение. Ако можем да перифразираме Марк Твен,

сведенията за

неговия край

са силно преувеличени.

Това, разбира се, в рамките на шегата. Но е факт, че вече толкова години след създаването на ЕС, повече от 60, е дошло време на преоценка в какъв ЕС искаме да живеем и дали основополагащите принципи, заради които е създаден съюзът, продължават да са актуални и днес. Нека кажем, че веднага след Втората световна война благодарение на визионерството на някои от т.нар. бащи - основатели на ЕС, се е стигнало до първоначалното споразумение за въглищата и стоманата, което впоследствие дава началото на Евросъюза.

Докато сега нагласата е, че ние искаме да чуем гласа на гражданите в какъв ЕС искат те да живеят. Именно затова трета година във всички държави членки върви инициативата, наречена граждански диалози или обществени консултации с европейските граждани в най-различни формати, където могат да кажат мнението си в открит разговор с европейските политици без ограничения и без забранени теми. Първоначалният извод от тези разговори е, че европейските граждани искат да живеят в ЕС, който се грижи за тяхната сигурност и безопасност. Който им дава възможност за добър жизнен стандарт, т.е. добра социална система, възможности за работа и пътуване, възможности за младите хора да учат в избран от тях университет, да обменят информация, да се срещат с връстници.

- Как се справи България с председателството на Съвета на ЕС? Промениха ли се имиджът на страната ни навън и възприятията за ЕС сред българите?

- Пак ще спомена това социологическо проучване на “Алфа рисърч”. Данните говорят сами за себе си. От една страна, имаме повишена информираност на българските граждани за това какво е ЕС, но и за институциите на ЕС, което не може да не ни радва. Аз не съм този, който ще даде оценка за председателството на България. Тя вече беше направена от лидерите на ЕС и от председателите на Еврокомисията и на Европейския съвет. Всички казаха, че председателството е било успешно. Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер каза, че то е отлично. А ние като българи тепърва ще оценяваме резултатите, защото България не само стана разпознаваема в европейския и дори в световния контекст, но успешното председателство донесе и добри новини за имиджа на страната ни. Като страна с добри експерти, със страхотна природа, история и култура. Една държава, която все още не е толкова позната и си струва да се опознае. Дали като място туризъм, дали като място за правене на бизнес. Това безспорно са позитивите, които сега е въпрос на умения на българските политици да бъдат надградени и да се постигнат още по-добри успехи за страната.

- Какво се очаква от Австрия, която пое щафетата след България? Ще има ли реални резултати при интеграцията на страните от Западните Балкани?

- Неслучайно ротационните председателства се провеждат в тройки. Започнатите процеси, било то законодателен процес или преговорен процес по различни теми, трябва да вървят без прекъсване. Безспорно едно чудесно съвпадение бе, че темата за Западните Балкани, издигната и поставена високо в дневния ред на ЕС от страна на България, беше потвърдена от страна и на Австрия. А след нея темата ще бъде продължена и от Румъния. Три държави, които определено имат интерес от това да имаме сигурен и безконфликтен регион до себе си. Първите конкретни договорености вече бяха направени по време на българското председателство. Знаете за цифровия дневен ред за Западните Балкани и поетите конкретни ангажименти за инвестиционни проекти в свързаността на държавите от региона. Така че аз очаквам в рамките на австрийското председателство те да се доразвият.

На Австрия се падат

също няколко тежки

предизвикателства.

По време на тяхното председателство трябва да продължат изключително важните преговори за бъдещия европейски бюджет. Ако нямаме европейски бюджет, не можем да говорим за дългосрочни планове - за бъдещо разширяване на ЕС, за борба с безработицата, за повишаване на жизнения стандарт или за нова система за охрана на границите. Дано дискусиите да бъдат доведени до такъв етап, че да имаме бюджет, приет от всичките членки преди европейските избори през май 2019 г. Това беше и желанието на ЕК, изразено чрез еврокомисаря по бюджета г-н Йотингер. Други важни теми са миграцията и, разбира се, продължаващите разговори по напускането на ЕС от Великобритания.

- След встъпването в длъжност на Реджеп Ергодан, закриването на Министерството по европейските въпроси и смяната на системата на управление в страната какви ще са промените в отношенията между ЕС и Турция?

- Турция е стратегически партньор на ЕС и особено през последните години става все по-ясно, по-важно и по-отчетливо защо двете страни трябва да развиват добре отношенията си - защото те се сблъскват с общи предизвикателства. Разбира се, не трябва да си затваряме очите и за това, че от една страна, Турция има статут на кандидат-член на ЕС, но от друга -

ЕС има бележки

по отношение

на напредъка на Турция

в сфери като защитата на човешките права и върховенството на закона. По време на българското председателство, по инициатива на България и с големите усилия, положени от българската държава, се възобнови диалогът ЕС - Турция, който бе доста позатихнал. Надявам се, че с импулса, даден по време на българското председателство със срещата ЕС - Турция, ще продължим да развиваме нормалните си взаимоотношения, тъй като имаме общи интереси. Ние може да имаме много линии, по които да се различаваме, но нека се фокусираме върху онези, по които имаме обща концепция, мислим еднакво и работим заедно. Нека да стъпим на това, за да продължаваме да развиваме успешно нашите отношения.

- Високопоставени членове на правителството във Великобритания подадоха оставки. Ще се отрази ли това на преговорите за Брекзит?

- От гледна точка на ЕС нещата са много ясни. Имаме план, който ще следваме уверено и последователно. Притеснителен е фактът, че ще трябва да започваме преговорите с нов екип. Решението за напускане на ЕС е на Великобритания, т.е. те са тези, които трябва да положат усилия много бързо новият преговорен екип да може да навакса. От наша гледна точка голяма част от аспектите на споразумението вече са договорени, но все пак остават още няколко важни неща да се уточняват, за да се поздравим с успешен завършек на преговорите. Интересът на ЕС, който бе много ясно формулиран от самото начало, е да бъдат запазени интересите на европейските граждани. Този принцип е следван досега и ще продължава да бъде следван до края на преговорите.

- Взаимното въвеждане на по-високи мита върху стоки между ЕС и САЩ и между САЩ и Китай продължава, а същевременно китайският премиер договаря инвестиции в Европа. Обръщат ли гръб Брюксел и Пекин на Вашингтон?

- Тази нова динамика, на която сме свидетели особено през последния месец, отново не беше провокирана от нас. Не бяхме ние тези, които решиха да налагат мита, такси и т.н. Проведе се среща на НАТО в Брюксел, предстои посещение на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер във Вашингтон по покана на американския президент. Засега съм умерен оптимист и се надявам здравият разум да надделее и да не се върнем към някои позабравени практики от предишни векове на търговски войни и протекционизъм. Що се отнася до взаимоотношенията с Китай, там позицията също е ясна - ние бихме искали като Европейски съюз, като едно цяло, да имаме равнопоставени отношения с нашите партньори като Китай, като Япония, Нова Зеландия и Австралия. И тези взаимоотношения да почиват на взаимно уважение, на спазване на принципите на пазарната икономика, на международното търговско право. Хубаво е, че подобни възможности сега се създават все повече. ЕС вече успешно сключи търговско споразумение с Канада и Япония.

Вървят много добре

и преговорите

с Австралия и Нова Зеландия,

със страните от МЕРКОСУР. Така че въпреки изявленията на някои лидери световната търговия върви. За да можем да спечелим като Европейски съюз максимални ползи за нашите граждани, трябва да участваме активно в тези процеси, а не да се оставяме те да ни подминат. Нашата позиция е активна. Ние търсим такова партньорство, което да е равноправно, равнопоставено и което да осигурява добри перспективи за гражданите и в крайна сметка да доведе до повишаване на жизнения стандарт.

- След компромиса, постигнат на Европейския съвет в Брюксел, ще бъде ли окончателно решен проблемът с миграцията към ЕС?

- За добро или за лошо, тази тема действително преобладава в европейския дневен ред и в момента - според последни проучвания на Евробарометър, където средно около 40% от европейците посочват това като предизвикателство номер 1, поставено дори по-високо от безработицата или развитието на икономиката. Така че действително трябва този проблем да се реши по най-бързия начин. Тъжно е, че вече толкова години поради всякакви причини той не може да бъде придвижен напред. Темата бе в програмата на българското председателство и имаше очаквания да бъдат приключени разговорите за промяна на т.нар. Дъблински регламент. Това обаче не се случи не защото българската страна не положи максимални усилия, а просто защото някои от държавите членки имат вътрешнополитически съображения. Силно се надявам, че сега Австрия в лицето на канцлера Курц, който изрично постави тази тема като приоритет на приоритетите, действително ще положи достатъчно усилия, за да може да събере всички тези противостоящи мнения в момента и действително да се вземе някакво конкретно решение.

След последния Европейски съвет излязоха нови предложения за създаване на специални центрове къде да бъдат те - на територията на ЕС, извън ЕС и т.н., но това са все още предложения, по които тепърва ще се работи. ЕК излезе нееднократно още през 2015 г. и сега с няколко конкретни предложения, за да се облекчи натискът върху страните, които са на предната линия - България, Гърция, Италия, Испания. Ние обаче сме съюз от 28 и вътре има 28 различни мнения. Трябва да се намери такъв баланс на мненията, който максимално да отговаря на възможностите и желанията на всяка една от държавите членки и в същото време действително да е баланс, а не по-голямата тежест да остава върху една група държави. Дано по време на австрийското председателство това да се случи. Не мога да се ангажирам с прогноза, защото това, което се изисква от нас като Европейска комисия, го правим като законодателни предложения. Въпросът е, че когато държавите членки седнат да преговарят, нещата не намират много бързо решение. Нека не забравяме и друго - че догодина предстоят избори за Европейски парламент, и тази тема, повярвайте ми, ще бъде експлоатирана максимално. Затова в интерес на всички е да не дадем чрез тази тема възможност за надигане на антиевропейски или евроскептични националистически идеи, политически движения и партии.

- Защо преговорите по т.нар. пакет “Мобилност” вървят толкова трудно? След като Европарламентът го върна в транспортната комисия, възможно ли е да бъде одобрен от този състав на ЕП?

- По досега съществуващите правила се оказа, че от 28 държави членки 25 не ги спазват изобщо, а 3 от тях са взели точно тази част, която е свързана със санкциите, само че те налагат още по-големи санкции от предвидените. И се получава някаква тотална неразбория в целия ЕС. Всъщност целта на този пакет не е да защити интересите на едни за сметка на други. Основната цел е да внесе някакъв ред и основа, на която да може да се поставят всички права и задължения. Неслучайно шофьорите на тировете, на големите камиони, са извадени например от директивата за командированите работници – това е съвсем целенасочено. Именно защото техният труд е по-специфичен и не може да бъдат третирани под общ знаменател с всички останали. Еврокомисията си е дала сметка за всички тези специфики и е направила своето предложение. В ЕП обаче има различни мнения. В отделните държави членки също има различни виждания и подходи. Затова задача и на колегите от ЕП, и на държавите членки е да намерят пресечната точка. Трябва да има някакъв вид регулация, защото в момента цари хаос на пазара. Затова нашите превозвачи казват например, че за едно и също нещо в едни държави нищо не им се случва, а в други се налагат огромни глоби. Много се надявам действително да се стигне до някакъв разумен изход от ситуацията, защото особено за държави като България става дума за поминъка на много семейства, за сериозни приходи и сериозна част от националния бюджет. Интересите на тези европейски граждани трябва да бъдат запазени, защото българските европейски граждани не са в никакъв случай по-ниска категория от останалите европейски граждани и имат всичките права и задължения като останалите. /24chasa.bg

CV

l Ръководитeл на ЕK в България от 1 май 2013 г.

l Започва да работи в ЕК през 2011 г. в Брюксел като началник на отдел “Комуникации” в Генералната дирекция по трудова заетост, социално включване и социални въпроси

l Има значителен опит в сферата на комуникациите, развитието на медиите и управлението на неправителствени организации

l През 1998 г. основава и управлява неправителствената организация “Център за развитие на медиите в България”

l Като експерт е работил за ЮНЕСКО, Световната банка и ОССЕ

l Бил е директор на Информационния център на Институт “Отворено общество” в София, ръководител на Центъра на Би Би Си в България и служител по обмен на специалисти в Британския съвет в България

l Завършил е Класическа филология в СУ. Има допълнителна квалификация по политически и стратегически комуникации.