Българските производители да открият производство и в Русия. В следващите години страната ни ще върви към намаляване на експорта на лекарства. Това каза Иван Зарубин от търговското представителство на Руската Федерация в България на българо-руския бизнес форум „Медицина и фармация 2018“, който се провежда в Българската търговско-промишлена палата в София, предаде репортер на БГНЕС.

„Причина да започнем да произвеждаме медикаменти в руската страна и да намалим експорта и вноса на медикаменти от и за чужбина са наложените ни санкции. Към момента ние не сме доволни от българския внос в Русия, защото много високотехнологични лекарства липсват на пазара ни, но се надявам да може да променим това, след разговорите, които вчера проведохме със зам.-министъра на здравеопазването Бойко Пенков и днешната кръгла маса“, каза Зарубин.

„Ние сме под санкции и не може всичко да изнесем, здравеопазването ни обаче върви нагоре. Имаме 10% ръст по всички показатели. Ние търгуваме 3.5 млрд. долара годишно в двете посоки към България и от там към Русия. Въпреки това, с 10% нараства и отрицателното търговско салдо на Русия и това запазва предизвикателствата, стоящи през последните години пред двустранните икономически отношения“, заяви организаторът на форума в София и вицепрезидент на Търговско-промишлената палата на Руската Федерация Владимир Падалко.

Той каза, че и двете страни имат много добро партньорство от десетилетия, но би било добре то да се разшири и задълбочи. В поздравителен адрес до участниците във форума посланикът на Русия у нас Анатолий Макаров подчерта, че фармацевтиката преживява промени в Русия и страната им е готова да приеме опита на България, която има добър опит в разработките на лекарства и добави, че се надява тази област на икономиката да стане първенец в нашите двустранни икономически отношения.

„Надявам се двата бизнеса да намерят начин да предоставят както на нашите, така и на руските пациентите възможност да се лекуват в двете страни и да имат достъп до иновациите, апаратурата и ноу-хауто, които се развиват там и у нас“, каза зам.-министърът на здравеопазването Бойко Пенков.

„Свободата на търговията ще ни даде възможност да обменяме стоки и услуги и възможности за отдих и укрепване на здравето. България не е голям пазар, но е перспективна страна за региона. Тя има какво да предложи. Фармацевтичният сектор се представя добре в експорта. Оценките на анализаторите сочат, че те имат възможност за по-голямо развитие. Освен това предпоставките за търговия с Русия са много – не съществуват езикови бариери, не са необходими предварителни договорки“, подчерта председателят на БТПП Цветан Симеонов.

Той акцентира и на факта, че трябва да се обърне внимание не само на фармацевтиката, но и на възстановителния и курортен сектор. По време на форума беше засегната и темата с фалшифицирането на лекарствата. Всички страни се обединиха около тезата, че е необходима строга регулация в това отношение. Обърна се внимание и на възможностите да се улесни процедурата по признаването на руските дипломи на лекарите у нас.

„Повечето неща в учебните програми ни свързват, отколкото разделят. Добра идея е да се прави и обмяна на опит между специалистите. Отново имаме шанс за продължение на развитието на тези отношения по отношение на здравеопазването – медицина, наука и фармация“, коментира д-р Таня Андреева, председател на Център за социални и здравни политики и министър на здравеопазването от 2013 до 2014 г.

В подкрепа на думите й изпълнителният директор на Българската агенция за инвестиции

Русия може да доставя инсулин на България

През 2009 г. в Русия беше приета Стратегията „Фарма 2020“, която имаше за цел да възроди фармацевтичната индустрия в страната, защото след разпадането на СССР ние понесохме големи загуби и фактически се лишихме от собствено производство. Това заяви пред БГНЕС Виктор Дмитриев, генерален директор на Асоциацията на руските фармацевтични производители.

Той отбеляза, че за момента Русия все още е зависима от чужди лекарствени субстанции, но производството на готови лекарства е на световно равнище.

„Обемът на лекарствения пазар в Русия днес надхвърля 20 милиарда долара. Този пазар е по-голям от автомобилния. Една трета от него са държавни пари. Това са средства, които отиват за борба с диабета, онкологичните заболявания, туберкулоза, ХИВ“, каза Дмитриев.

Той посочи, че в тяхната асоциация над 50% от членовете са транснационални компании, които са изградили заводи на територията на Русия. „Чуждестранните инвеститори са вложили над 2 милиарда евро в строителството на нови заводски мощности в Русия. Днес имаме цели нови клъстъри“, каза Дмитриев.

В момента Русия напълно сама задоволява нуждите си от инсулин и дори е износител. „Вчера /12 юни 2018 г./ по време на срещите ми в българското министерство на здравеопазването обсъдихме въпроса за доставката на инсулин в България“, разкри Виктор Дмитриев.

Той посочи, че в света има три компании лидери по производството на инсулин. Това са „Ели Лили“, „Санофи“ и „Ново нордикс“. Два от тези лидера са построили заводи в Русия: „Ново нордикс“ в Калужка област и „Санофи“ в Орловска област. „Това е първата руска компания, която започна да изнася инсулин за ЕС“, допълни Дмитриев. Освен тях има и две руски компании, които произвеждат инсулин за самата Русия.

РФ направи сериозен пробив на пазара на биотехнологични препарати. „Днес Русия е единствената страна в света, където са регистрирани толкова голям брой биоаналози. Вече разполагаме с уникален опит за прилагането на тези препарати“, каза Дмитриев.

Стратегията 2020 се състои от три етапа: 1. заместване на вносните генерични лекарства с такива собствено производство; 2. създаването на нови производства; 3. навлизането в Русия на научно-изследователски центрове, занимаващи се с развойна дейност в областта на фармацията, които работят по международните стандарти.

В момента редица руски заводи разполагат с много по-добра производствена база, отколкото техните побратими в Европа. Причината е, че те са построени през последните години и имат уникално съвременно оборудване.

„В момента в Русия обмисляме нова Стратегия „Фарма 2030“. В нея планираме две направления: 1. производство на иновационни лекарства; 2. разширяване на експорта. Това включва не само традиционните ни пазари в ОНД, но експанзия на американския и европейския пазари. Вече сме навлезли на Югоизточна Азия и се опитваме да пробием в Латинска Америка“, каза генералният директор на Асоциацията на руските фармацевтични производители.

„На първо място за нас са интересни научните разработки. Ако имаме съвместен руско-български проект, готови сме да отстъпим на българската страна европейския пазар, а ние ще поемем налагането на лекарството на източните пазари – Азия и ОНД“, обясни Дмитриев.

Той отбеляза със съжаление, че днес няма български инвеститори на руския фармацевтичен пазар. Според него това е свързано с факта, че двете страни произвеждат приблизително еднакви препарати – генерични.


Българският износ за Русия бележи ръст

В поздравителния си адрес към участниците в здравния форум, министърът на икономиката Емил Караниколов отчете, че ръстът на БВП е 3.6% като през първото тримесечие на тази година той е 3.5% на годишна база. През 2017 г. е отчетена инфлация от 2.1% , като и през април 2018 се запазват същите нива. Уточни, че безработицата в края на миналата година в страната е 7.1 %, а през април т.г. тя е 6.4%, добави още той и даде данни за стокообменът между двете страни.

„Данните за търговията между двете държави през изминалата 2017 г. показват увеличение на икономическата активност. Според българската статистика двустранният стокообмен има 6.7% дял от общия външнотърговски стокообмен на България и съставлява 4.3 млрд. щ. долара, като бележи ръст от 41.6%, при което износът се е увеличил с 87%, а вносът с 34.1%. Износът достигна 810 млн. щ.д. и относителен дял от 2.7%, а вносът достигна стойност от 3.5 млрд. щ.д. и относителен дял от 10.3%“, казва в писмото си Караниколов.

Той добавя, че през последните години една от водещите стоки в износа с Русия са лекарствата и подчертава, че през първото тримесечие на 2018 г. износът е нараснал с 31.56%.

В рамките на форума бяха подписани протоколи за намерения и споразумения за сътрудничество като от руска страна изразиха надежда до края на годината да се начертаят конкретни мерки за повишаване на сътрудничеството между двете страни. /БГНЕС