Сравняваме се с най-богатите в света, по-леко с черногледството!

- Движим се напред и нагоре като държава, но все не настигаме европейците. Не си харесваме и живота, пълним челните места в класациите по нещастие. Имате ли оптимистична теория, с която да обясните балканското ни черногледство и бъдещето ни в ЕС, г-н Алексиев?

- Българинът не бива да забравя едно - че Евросъюзът е елитен клуб, страните от който се нареждат сред най-богатите в света. Затова трябва да сме много внимателни и не толкова черногледи, когато се сравняваме с тях. Когато влязохме в ЕС, минималната ни работна заплата беше под 15%, а сега е над 30% от тази в Люксембург, където е най-висока в целия ЕС. Вярно, сънародниците ни, които работят за минимална работна заплата, остават над 2 пъти по-бедни от събратята си в Люксембург, но разликата между тях е 2 пъти по-малка след 2007 г. Сходни са показателите и за средната работна заплата. Така че тенденция на

застигане на

европейците има

и тя е безспорна в почти всички показатели като стандарт на живот в България.

- Видима е обаче за вас и статистиците, не и за обикновения българин. Защо?

- Защото, откакто сме влезли в ЕС, по-бързо от средните доходи нарастват само тези на висшистите. Тази е причината някои показатели за неравенство да се повишават. Не е непременно нещо лошо, а по-скоро естествен процес, който е следствие от проблеми в образователната система, структурата на работната сила, в регионалното развитие.

- 6800 евро от БВП у нас се падат на човек от населението срещу 29 100 евро средно в ЕС. Това е 4 пъти по-малко, и очевидно недостатъчно, за да се превърне в нещо позитивно за нас. При какви обстоятелства нашата икономика трябва да заработи толкова добре, че да доближим средноевропейския БВП на човек?

- В страната ни вече има

област, чието

развитие е над

средноевропейското

- София

БВП на глава от столичани е колкото средноевропейския, като пренебрегнем различията в цените, разбира се. Вземем ли обаче Северозапада, там напредъкът в последните 10 г. е минимален - 27-29% от средното за ЕС. Дори във втория по бедност в ЕС такъв район - Североизточна Румъния, вече са стигнали 36% от средния за ЕС БВП. Като цяло през последните 2 г. румънците постигнаха двойно по-висок от нас растеж. Тук можем да се похвалим само с райони с по-изразителен напредък, не като цяло.

- Какво ни пречи?

- Не ни достигат работна сила и квалифицирани кадри. Очаквам ситуацията да се подобри с улесняването на вноса на работна ръка от чужбина. Освен това при нас нещата се случват по-бавно по линия на ключови реформи като тази в съдебната система. В по-дългосрочен план трябва да се мисли и за реформи в образованието. Малка страна и с ограничен ресурс като нашата трябва да привлича повече инвестиции от чужбина. Това обаче не се случва през последните 2-3 години.

- Славим се като едни от най-масовите собственици на жилища в ЕС. Тук те са към 4 милиона, 84% от българите имат собствена къща или апартамент.

- На Запад е практика да живееш под наем. Докато в бившите соцстрани - да имаш собствено жилище. Българите сме 6-и в ЕС по население, което живее в собствени жилища (84%). Лидери са обаче румънците - 96%. Проблемът е, че в тези жилища живеят по няколко поколения и тази пренаселеност е видна и от данните на Евростат.

- Според статистиките 75% от българите живеят в градовете, а 34% - в шестте големи областни центъра - София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Русе.

- Много се говори

за изчезването на

селата, вече дори

и на малки градове

Но причината за всичко това не е от началото на прехода, а по-назад - 50-60-те години на миналия век. Ще видите по статистиките, че голямата част от изселването на селата започва тъкмо тогава, след колективизацията на земята. И след опитите за преструктурирането на икономиката от земеделска в индустриална, което кара хората да търсят препитание в градовете.Тъкмо тази е причината у нас, а и в други бивши соцстрани хората да притежават жилище и да се концентрират в големите градове. Това е и причината за по-ниската активност на селските ни райони от тази в ЕС. Заетостта в българските градове е по-висока от средната за ЕС, но тази в по-слабо населените райони е чувствително по-ниска.

- Данни на Асоциацията на собствениците на земеделски земи показват, че българите притежават най-силно раздробената земеделска земя в ЕС - обработваеми у нас са 38 млн. дка, които обаче са разделени на 25 милиона парчета, а собствениците им са 3,5 млн. Какво правим с тях?

- Повечето от обработваемите ни земеделски земи са в процес на окрупняване - това е пътят към по-добри условия за производство. Нужни са обаче още инвестиции, които да позволят едновременно печалба и конкурентни цени. Проблем е, че в началото на еврочленството приоритет в селското ни стопанство имаха техническите култури и това повлия негативно на животновъдството, овощарството - традиционни и типични за земеделието ни. Затова видяхме рекордни добиви на царевица, пшеница, слънчоглед.

- Щрих от портрета на съвременния българин е, че го издържат роднини на работа в чужбина, или получаващи заплата от чужбина на обща сума от 860 млн. евро, или около 1,7 млрд лв. годишно! По този показател сме на 4-о място в ЕС. Обратното - на опашката сме по изпращане на пари към чужбина - само около 9 млн. евро.

- Много българи работят зад граница, а семействата им са тук. Докато обратният поток е в пъти по-слаб и е трудно да стане по-голям заради разликите и равнищата в заплатите на Запад. Тези 1,7 млрд. лв. са важен източник на средства за българските домакинства. Грешно е обаче да се правят сравнения между този ресурс и преките чуждестранни инвестиции, както се е случвало по медии. Че парите от чужбина са повече от чуждите инвестиции в държавата, че работещите зад граница всъщност са водещият чуждестранен инвеститор и т.н. Голяма част от тези 1,7 млрд. лв. обаче подкрепят доходите на хората, отиват директно към потребление. Докато идеята зад инвестициите е дългосрочно създаване на богатство.

Има и друго следствие, което удря по т.нар. демотивирани млади, които нито учат, нито работят, нито търсят заетост, защото родителите им от чужбина ги издържат. Жалко, на фона на недостига на работна ръка.

- Делът на висшистките в България е по-висок от този сред мъжете, а са по-ниско заплатени. Какво правим срещу тази тенденция?

- Надявам се с мерките за вдигане на доходите на работещите в образованието, здравеопазването, социалните дейности, където повече от заетите са жени (в Европа между 60 и 80 на сто от заетите в тези сектори са жени), да решат частично този проблем. Предполагам, че в близките години и в образованието, както се случи в здравеопазването,

все повече училища

ще влязат в частния

сектор

Това е условие за по-високи доходи.

- Едва по 2% от мъжете и жените са на непълен работен ден срещу 34% при жените и 9% при мъжете в ЕС!

- Поради по принцип по-ниските заплати у нас хората не виждат смисъл в тези форми на заетост, а липсват и традиции в тази посока. Но в IT компания студент на гъвкаво работно време може да изкара 1000-2000 лв. от къщи. Въпрос на умения, учене и квалификация.

- Какъв портрет на българина си съставихте от тези данни?

- Западните концепции за успеха на съвременния човек на пазара на труда все още не се прилагат или не работят в България. Българинът няма рефлекса да реагира на безработица с преквалификация, с по-нататъшно обучение за друга професия.

В момента в условията на рекордна заетост на трудоспособното население и почти рекордно ниска безработица държавата ни насочва повечето пари към субсидирана заетост. От това обаче няма смисъл. Тези пари трябва да се насочат към мерки и

програми за

създаване на трудови

навици и култура

на търсене на работа

и продължаващо обучение не само сред безработните, а и сред работещите. Това е пътят българският работник да е по-конкурентен.

Първите стъпки в дуалното образование днес също са изключително важни да задържим младите в училище, особено от по-рисковите групи. 14-15-годишните в Германия, Австрия вече започват работа на тази възраст за по няколко часа седмично, получават възнаграждение за труда си веднага и тогава става по-лесно за образователната система да ги задържи. Тази практика трябва да стане реалност и у нас.

-Роден в София
-Завършил международни отношения и журналистика в СУ “Св. Клиомент Охридски”
-Старши икономист в Института за пазарна икономика
-Главен редактор на сайта infograf.bg /24chasa.bg