Минималната заплата ще бъде увеличена от 460 на 510 лева от 1 януари 2018 г., на 560 лв. от 1 януари 2019 г. и на 610 лв. от началото на 2020 г. Това е записано в проекта на средносрочната бюджетна прогноза за периода 2018-2020 г. на Министерството на финансите.


Увеличението ще струва 82.1 млн. лева през 2018 г., 95.7 млн. лева през 2019 и 104 млн. лева през 2020 г.


В проекта е предвидено още минималната пенсия за стаж и възраст да стане 180 лева от 1 юли и 200 лева от 1 октомври 2017 г. Възрастта за пенсиониране ще расте съгласно заложеното в Кодекса за социално осигуряване: през 2018 г. за жените ще са необходими 61 г. и 2 м. възраст и 35 г. и 6 м. стаж, а за мъжете - 64 г. и 2 м. възраст и 38 г. и 6 м. стаж. През 2020 г. жените ще се пенсионират на 61 г. и 6 м. след 35 г. и 10 м. стаж, а мъжете - на 64 г. и 3 м. и 38 г. и 10 м. стаж. Минималната възраст за пенсиониране на работещите в сектор „Сигурност" ще продължи да се увеличава с по 2 месеца до достигане на 53 години и 6 месеца през 2020 г.


Диференцираният минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се ще се увеличи за 2018 г. на 510 лв., 550 лв., 600 лв. и 650 лв., съобразно дохода. Увеличението за 2019 г. е съответно 560 лв., 600 лв., 650 лв. и 700 лв.; а за 2020 г. – 610 лв., 650 лв., 700 лв. и 750 лева.


В средносрочната бюджетна прогноза не се предвижда увеличение на данъците, а повишаване на събираемостта им.


Според прогнозата БВП ще нарасне с 3% в реално изражение през 2017 г., а през следващите три години ще е 3,1 - 3,2%. През 2020 г. се очаква БВП да достигне 113.062 млрд. лв. при 97.156 млрд. лева през 2017-а.


В периода 2018-2020 г. се очаква безработицата постепенно да се понижи до 6,2% през 2020 г., а средносрочният темп на нарастване на заетостта да възлиза на около 0,5% на година.


Средногодишната инфлация ще се увеличи от 1,2% (2017 г.) на 1,8% (2020) при допускане за по-високи международни цени на петрола и неенергийните суровини и нарастване на вътрешното търсене.


Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране за периода 2018-2020 г., съотношението на държавния дълг към прогнозния БВП се очаква да отбележи спад и да достигне до ниво от 22,3% към края на периода в резултат основно на погашения по дълга в обращение.


Предвижда се увеличение на заплатите на учителите с цел удвояването им до 2021 г. От разчетите се вижда, че образованието ще бъде наложено като приоритет. Процентът от БВП за образование ще нарасне от 3.5% на 4% до 2020 г. Във всички останали сфери има запазване, минимално увеличение или намаление на процента. Най-голямо е то за полицията - от 2% от БВП сега на 1.4% през 2020 г.


Целта за дефицита по консолидираната фискална програма (КФП) за 2018 г. и 2019 г. се запазва съответно на 1% от БВП и на 0,5% от БВП в съответствие със заложената в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017-2019 година. За 2020 г. е планирано постигането на балансиран бюджет.


Общото ниво на приходите по КФП в средносрочен план се предвижда да бъде в диапазона 36,5-36,6% от БВП. Съобразено със заложените цели за бюджетното салдо по КФП и очакваното ниво на приходната част на бюджета, възможностите за финансиране на публични разходни политики са ограничени в рамките от 37,5% от БВП през 2018 г. до 36,5% от БВП през 2020 година.


През 2018 г. ще се повиши размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии" на ДОО с един процентен пункт. Очаква се това да доведе до нарастване на осигурителните приходи с 244,2 млн. лв. през 2018 г.


Предвижда се и поетапно изменение на акциза на цигарите до достигане на минималния акциз от 177 лв. на 1000 къса към 01.01.2018 г./standartnews.com