Бюджетът на РЗОК-Варна, за 2017 г. за извънболнична медицинска помощ следва да бъде увеличен с оглед обезпечаване на здравните потребности на населението от града и съседните областни градове, както и да се преустанови залагането на дефицит. За това настояха в специална декларация общинските съветници във Варна. Текстът беше предложен извънредно от зам.-председателя на съвета д-р Янко Станев, според когото парите за здравето на варненци са 80 млн. лв., а в Пловдив – 200 млн. лв.

Съветниците се обявиха против порочната практика за късно разпределение на месечните разполагаеми стойности в края на съответното тримесечие. Въпреки перманентния недостиг парите не могат да се усвоят и това води до икономии. Рестрикциите се отразяват пагубно най-вече в извънболничната помощ и общината не може да остане безучастна като собственик на Диагностично-консултативните центрове.

Местният парламент настоява още бюджетът на регионалната здравно осигурителна каса да се формира на база стойността на реално изпълнение на медицинските дейности в съответствие с принципа, че „парите следват пациента”.

Следва пълният текст на декларацията:

Общински съвет-Варна, в качеството си на принципал на диагностично-консултативните центрове е обезпокоен относно бъдещото функциониране на лечебните заведения за извънболнична помощ. Дейността на същите в режим на рестрикция под формата на намалени разполагаеми стойности за консултации и изследвания, разпределени от НЗОК, генерира финансови загуби на общинските търговски дружества. В настоящото заседание ще обърнем внимание на един изключително важен основополагащ въпрос, касаещ варненското здравеопазване.

Става въпрос за установилата се в последните години порочна практика за изначално залагане на бюджета на здравно-осигурителни плащания с дефицит, което поставя здравната система у нас в обективна невъзможност за функциониране, още повече за спазване на заложените принципи в Националната здравна стратегия 2020 като водещ стратегически документ, който конкретизира целите за развитието на системата на здравеопазването до 2020 г. В тази връзка няма как да говорим за изнасяне тежестта на медицинската дейност към извънболничната медицинска помощ като една от основните цели на стратегията, заедно с качеството на медицинската помощ, при положение че заложеният бюджет за извънболнична помощ през 2017 г. на регионално ниво е крайно недостатъчен за покриване на реалните здравни потребности.

В допълнение, друг аргумент, водещ до значително затруднение при функциониране на извънболничната медицинска помощ е практиката за късно разпределение на месечните разполагаеми стойности към РЗОК и изпълнителите в края на съответното тримесечие, което има за своя последица практическата невъзможност за тяхното усвояване от страна на изпълнителите на извънболничната медицинска помощ и формиране на икономии в бюджета, която за СИМП е около 8 млн. лв., видно от писмото на управителите на общинските лечебни заведения – ДКЦ – неразпределени суми от НЗОК към РЗОК и изпълнителите на извънболничната медицинска помощ.

Във връзка с очертаните по-горе проблеми, свързани със защита на най-важната ценност – здравето на хората и децата, Общинският съвет на град Варна счита, че:

1.Бюджетът на РЗОК-Варна, за 2017 г. за извънболнична медицинска помощ следва да бъде увеличен с оглед обезпечаване на здравните потребности на населението от града и съседните областни градове;
2.Да бъде преустановена практиката за разпределението на разполагаемите стойности /регулативни стандарти/ в края на тримесечните периоди;
3.Да се преустанови изначалното залагане на бюджета с дефицит;

Предвид изложеното, Общинският съвет настоява формирането на бюджета на НЗОК да не се осъществява на исторически принцип, както е до момента, а на база стойността на реално изпълнение на медицинските дейности в съответствие с принципа, че „парите следват пациента”, което ще доведе до обективно увеличаване на бюджета на извънболнична помощ на област Варна и до възможността за предоставяне на своевременна и качествена здравна грижа!

Гинка Христова