“Ал Кайда, Ал Кайда! Аз съм от Ал Кайда, а ти от кои си?” Виковете огласят коридора на РПУ в Кърджали. Идват от малко помещение под стълбището, което вместо врата има решетка. На тесен нар стои Ерджан Рашид-Роко.


Поредното задържане на Рашид в края на миналата седмица беше заради неизпълнение на полицейско разпореждане. В четвъртък привечер Роко се опита да възпрепятства частен съдебен изпълнител да опише малкото от останалото му имущество на ул. “Републиканска” в центъра на Кърджали - няколко офиса, апартамент и популярния в миналото бар “Париж”. Намесата на съдия изпълнителя е заради необслужван банков кредит.

От семейството на Ерджан Рашид отказват коментар на случая. Версията им за задържането е, че Роко не е арестуван, а е бил в полицията, за да пише обяснения.
Преди 3 г. скандалният в миналото кърджалиец беше принуден да се раздели с други свои имоти на стойност 1 719 073 лв. Роко стана първият осъден в региона по искане на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.

Държавата му отне бившия ресторант “Рибарска среща”, 4 апартамента, брокерски офис, дворно място, 8 дка в с. Пепелище, тракторна база в с. Сушево, 2 оранжерии в Джебел, 2 автомобила и 2 камиона.

Мотивът: от 1986 г. до 2006 г. Ерджан Рашид е придобил 8 имота и 9 автомобила, а няма доказани законни източници на средствата. Процесът срещу Роко започна след осъдителна присъда за 100 лв. след споразумение с прокуратурата в Ардино през 2004 г.

Тогава той се призна за виновен в организиране на хазартни игри без разрешение. Хазартът беше само един от източниците на доходи на Ерджан Рашид и семейството му в началото на 90-те. В първите години след демокрацията фамилията на Роко
имаше успешен бизнес.

Голяма част от него беше свързан с лукс заведения в Кърджали, Момчилград, Джебел и Ардино, обменни бюра, търговия с автомобили. Официалната версия на семейството на Рашид беше, че първоначалният капитал е от селскостопанска дейност в родното с. Бели пласт.

Първият по-сериозен скандал около Ерджан избухна през 1995 г. Тогава Роко и хората му участваха в зрелищна престрелка с охранители на “Стил 69” в центъра на Кърджали. Сблъсъкът беше определен като преразпределение на територии между местни групировки.

Митът “Роко” като бандит №1 се роди 2 г. по-късно при акция “Комар” на спецслужбите, ръководена от тогавашния министър Богомил Бонев. На 14 април 1997 г. командоси и антимафиоти нахлуват в 7 търговски обекта на кърджалийския бизнесмен. Открити са цигари и алкохол без бандерол. Спецполицаите обискират и дома на Роко, където намират пистолет “Макаров”, пълнители, ръчна граната, боеприпаси. Ченгетата откриват и голямо количество фалшива валута - 413 000 марки и 20 000 долара.

Още същия ден Роко е ескортиран в София като опасен престъпник. Последваха разкрития за връзките на бизнесмена с политици, висши чиновници от полицията, прокуратурата, съда, общините и данъчните служби. Срещу Роко започнаха наказателни производства. Една от присъдите му е за открития “Макаров”.

В съда обясни, че е намерил оръжието малко преди акцията пред дома си и имал намерение да го предаде на полицията. Магистратите в Кърджали го осъждат на 1 г. и половина условно, а по-късно присъдата е намалена на 1 г.

По време на следствието по едно от делата кърджалиецът твърди, че фалшивите банкноти му били необходими, за да си направи тапети от тях. Постепенно скандалите около Роко затихнаха. Той се появяваше епизодично в криминалните хроники главно с хулигански прояви.

Единственото ефективно наказание от този период беше 10 месеца затвор. Осъдителната присъда е издадена след скандал, който Рашид предизвика при опита си да влезе в кабинета на областния управител Пламен Иванов. Хулиганството взе връх и в други незавършили процеси срещу кърджалиеца. Той псуваше полицаи при поредния арест, а скандалите в заведения станаха запазена марка на Роко.

Заради постоянните си проблеми с полицията Роко беше изоставен от приятели и партньори. Негова най-отявлена защитничка остава сестра му Халиме. Тя се прочу през 2006 г., когато на заседание по едно от делата му в Хасково поръси със захар мястото на прокурора.

Съдията премести заседанието в съседна зала. Според обвинителния акт по това обвинение през есента на 1999 г. Ерджан е продал мерцедес, издирван от Интерпол.
Последва дълъг период, в който Роко не се появяваше в полицейския бюлетин. Името му нашумя отново, след като осъди 2 пъти България в Страсбург за нарушаване на човешките права.

По първото дело държавата е осъдена да плати на Ерджан 4000 евро обезщетение за неимуществени щети при ареста му на 14 април 1997 г. и 2000 евро разноски по делото. Според решението Рашид е бил жертва на полицейско насилие.

Втората победа на Роко в Страсбург беше по делото за мерцедеса, издирван от Интерпол. По него Роко е задържан под стража и прекарва с белезници и под домашен арест 2 г. и 5 месеца. Евромагистратите отсъдиха, че срокът на лишаването му от свобода без присъда е неразумно дълъг.

В последните години Роко почти не се появява на публични места. “Най-често го виждаме рано сутрин. Отива до магазина по анцуг, купува хляб и се прибира”, разказват жители на ул. “Републиканска”.

При редките си посещения в заведенията по пазара Роко пие единствено минерална вода. Държи да му бъде сервирана неразпечатана. Никога не ползва чаша, а пие направо от бутилката. Обяснява, че се страхува да не бъде отровен. /24chasa.bg