България е една пародия. Присъединяването ни в Европейския съюз е популизъм, българските ни ценности са химера, а литературни произведения, подписани от великите ни класици са фикция.
Десетокласници изучават “На прощаване“ в пародиен вариант. Безумие! Целият текст е публикуван в учебника по български език, с който си позволяваме да запознаем читателите.
Автори на учебника са Татяна Ангелова, Петя Костадинова Анета Кичукова, а издателството, позволило се да се изгаври с българското образование, допускайки текста е Просвета.

Не плачи, майко, не тъжи,
че станах ази ученик,
ученик, майко, двойкарин,
та тебе клета направих
от първо чедо да плачеш!
Кълни, майко, проклинай,
таз даскалска прокуда,
дето нас млади подлуди
със тази тежка програма
да учим, да се мъчиме
немили, клети, недраги!
Аз зная, майко, мил съм ти,
че школо може да не свърша.
Ах, утре като остана
пак в този си клас.....
Но каци какво да правя,
кат се ми майко, родила
във епохални промени,
та акъл, майко, не знае
как пусти уроци да учи!
Ах, мале, майко двойкарска!
Прости ме и пак прощавай!
Аз веч калашник нарамвам
и на глас тичам школарски,
срещу врага се безвени.
Там аз за клани, контролни
за тестове безподобни
храбро ще се заловя,
пък... "пищовът", щото подскаже...

Знаете ли защо е избран този вариант за изучаване от десетокласниците? Целта е да извлекат функциите на художествения текст, за да си обяснят подрастващите що е то пародия.
Гениален пример! Забавната част напълно липсва, за жалост елементите са сведени до подигравка. Но подигравка с кого? В конкретния случай става въпрос за автобиографичната изповед на великия революционер, публицист и поет Христо Ботев.

Нима липсват възможности за представяне на по-адекватен пример, вместо този със стиха на Ботев? Или издателите на учебника по български език са решили, че децата ни са достатъчно широко скроени. И клетвите по даскалската прокуда са един вид лека закачка, която няма да възпроизведе омраза към преподавателите.

И докато учениците наблягат на изучаването на пародийния текст то само след няколко години за никого няма да е учудващо, че оригиналът е потънал в забрава. Неговият насмешлив вариант обаче се рецитира наизуст, а по-креативните рапъри са успели да го изстрелят в класациите.