Турция е страна, която често е описвана като мост между Европа и Азия. Тази седмица турският премиер Реджеп Ердоган направи първата стъпка в реализирането на мегапроект, който ще превърне клишето в действителност. За първи път в света беше пусната в действие подводна жп линия, която свързва 2 континента.

Мултимилиардният проект "Мармарай" ще осъществи стара султанска мечта за свързване на двата континента. Той е само един от цялата група мегапроекти на турския консервативен премиер Реджеп Ердоган. С безпрецедентното по мащабите си строителство Ердоган, който е бивш кмет на Истанбул, е решил да промени лицето на Турция. А Истанбул скоро ще се превърне в нов Дубай, коментират иронично противниците му.

Новата жп линия, минаваща под Босфора, е част от група от 6 мегапроекта, които Ердоган смята да реализира в следващите години. Сред тях са 50-километров канал, който ще съперничи на Суецкия, трето летище, което ще е най-натовареното в света, трети мост над Босфора, гигантска джамия на върха на хълм в Истанбул и два нови сателитни града с капацитет 750 000 души, които ще се намират в екологично чисти райони.

Името на жп линията "Мармарай" е комбинация от името на Мраморно море на турски - "Мармара", както и "рай", което на турски означава "релса". Сегашната отсечка, която бе открита от лидера на Партията на справедливостта и развитието, е част от 76-километров мегапроект на стойност 4,5 млрд. долара, който бе започнат от правителството през 2004 г.

Откривайки тържествено линията преди дни, Ердоган обяви, че проектът свързва миналото и бъдещето, континенти, хора и държави. Идеята на турските власти е да изградят жп връзка, свързваща Азия и Европа по продължение на Пътя на коприната. Част от товарите, които ще преминават по новия тунел под Босфора, ще продължават и по жп мрежата през нашата територия към Западна Европа.

Турските власти решиха да открият линията, която е готова само отчасти, на националния празник на страната на 29 октомври, когато тя отбеляза 90-годишнината от обявяването на Турция за република от Мустафа Кемал Ататюрк през 1923 година.

Идеята за тунел под Босфора е изказана за първи път през 1860 година от султан Абдул Меджид. Той обаче не успява да я реализира, тъй като не разполага с необходимите технически средства. През 1891 г. пък султан Абдулхамид, който бил голям покровител на градските строежи, извикал френски инженери, като им поставил задачата да направят проект за потопен тунел, който да е монтиран върху колони. Той така и не бил построен обаче.

За проекта започва да се мисли отново през 90-те години на миналия век заради демографския бум в Истанбул. Населението на турския мегаполис е почти 15 милиона души. 2 милиона от тях всеки ден преминават по двата моста над Босфора между европейската и азиатската част на града, за да отидат на работа, което води до километрични задръствания.

Наречен от турските власти "Строеж на века", тунелът "Мармарай" е дълъг 13,6 км с подводен участък от 1,4 км, който преминава на дълбочина от 56 метра под Босфора. Тунелът се състои от стоманени тръби, които бяха изливани на земята и след това потапяни и съединявани в канал, прокопан на дъното на Мраморно море. След сглобяването им тръбите бяха заравяни отгоре. Тъй като тунелът се намира в земетръсна зона, 11-те тръби са свързани с гъвкави стоманени и подсилени с гума връзки. Турският транспортен министър Бинали Йълдъръм нарече "Мармарай" най-безопасното съоръжение, което може да издържи трус от 9 по Рихтер. То е обезопасено и срещу наводняване, като има вътрешни прегради, които ще запечатат всяка отделна секция при появата на вода.

Тунелът под Босфора ще свързва само за 4 минути азиатската и европейската част на Истанбул. Целият проект включва модернизирането на вече съществуващи жп линии, като общата дължина на трасето ще е 76,3 километра. През деня по тунела ще се движат пътнически и метровлакове, а през нощта главно товарни влакове. Това обаче ще стане след няколко години, когато проектът бъде завършен напълно. Дотогава "Мармарай" ще работи главно като метролиния с дължина от 12,2 км. При откриването на тунела Реджеп Ердоган заяви, че след две години ще бъде изграден паралелен тунел за автомобили.

По трасето има 3 подземни и 37 наземни станции. Максималната скорост на влакчетата ще е 100 км в час, като ще се движат на интервал между 2 и 10 минути. Предвижда се новата линия да извозва по 75 000 пътници на час в една посока, след като бъде завършена напълно.

Със строителството на жп тунела се зае турско-японски консорциум. Страната на изгряващото слънце е основният външен инвеститор в проекта, като Японската банка за международно сътрудничество участва в изграждането на линията с 1 млрд. долара. Затова и японският премиер Шиндзо Абе бе сред най-важните гости на церемонията по откриването на "Мармарай".

Първият участък от проекта бе пуснат с 4 години закъснение. То се дължи не на технически затруднения, а на факта, че трасето на новата линия минава под исторически полуостров, пълен с артефакти.

Всеки прокопан метър бе оглеждан внимателно от археолозите. На един етап от строителството се оказа, че е открито старо византийско пристанище. По време на прокопаването на "Мармарай" са открити 40 000 артефакти, които помогнаха на историците да проследят историята на Истанбул 8500 години назад във времето.

Строят канал като Суец

Турция планира да построи нова водна връзка между Черно и Мраморно море, която ще преминава през Истанбул и ще облекчи натоварения трафик през Босфора. Грандиозният проект "Каналът на Истанбул", наричан от някои Втори Босфор, бе обявен от премиера Реджеп Ердоган през април 2011 г. при предизборната му кампания.

Новият воден път ще бъде построен паралелно на Босфора откъм европейската страна на града. "Така Истанбул ще стане град, разположен върху два полуострова и остров в средата", обяви гордо Ердоган.

Каналът ще бъде дълъг 50 км, широк 150 м на повърхността и дълбок 25 м. През него ще могат да преминават между 130 и 160 кораба дневно, включително 300 000-тонни супертанкери. Ако всичко бъде осъществено до 2023 г., както се планира, между двата канала ще се формира остров като Манхатън в Ню Йорк. Според предварителния проект на този остров ще бъдат разположени световноизвестният квартал "Бейоглу" и емблематичната търговска улица "Истиклял". Там остава и кварталът "Шишли" с модерните търговски центрове.

Проектът за истанбулския Манхатън е на турския архитект Синан Геним. Новият канал ще облекчи трафика в най-големия турски град. Така например от квартала "Саръйер", който се намира на точката, където Босфорът се слива с Черно море, ще се стига бързо и безпрепятствено до центъра на Истанбул, а също до историческите паметници в центъра. Понеже каналът няма да се влияе от вятъра в морето, пътуването ще бъде комфортно и ще улеснява туристите. Точното местоположение на канала предстои да се изясни съвсем скоро. Турският транспортен министър Бинали Йълдъръм обяви през юли, че до края на годината ще бъде обявено трасето и търг за строителството на канала. Освен изграждането на втори канал проектът ще включва също мост, свързващи магистрали и изграждане и оформяне на жилищни и обществени пространства около канала, обясни министър Йълдъръм.

Много турски наблюдатели и критици на Ердоган нарекоха проекта налудничав. Плановете бяха остро критикувани и от много еколози, които твърдят, че изграждането на канала заедно с другите мегапроекти на премиера Реджеп Ердоган ще наруши баланса на повърхностните и подпочвените води в целия район.

През януари тази година Анкара обяви процедура за изграждането на най-голямото летище в света. Търгът наскоро бе спечелен от турски консорциум, който предложи да изгради цялото съоръжение за 22 милиарда долара. Най-вероятно летището ще стане готово преди канала на Истанбул, обяви през май турският вицепремиер Али Бабакан. Предвижда се край Истанбул да бъде изградено летище с 6 писти и с капацитет от 150 млн. пътници годишно. Така то ще изпревари "Хартсфийлд - Джексън" в американския град Атланта, което в момента е най-натовареното в света. Плановете са част от новото летище да заработи през 2016 г.

Планира се и трети мост над Босфора, който да бъде пуснат в експлоатация през 2015 г. Чрез него ще се намали трафикът по другите два съществуващи моста. Турските власти искат да изградят и два нови сателитни града в съседство на Истанбул. Според проекта те ще се намират в екологично чисти райони и ще са с капацитет 750 000 души. Сателитните на Истанбул градове ще бъдат свързани с него посредством третия мост над Босфора, магистрала на север от Мраморно море и високоскоростна железопътна линия.

Гигантска джамия ще засенчи града

Реджеп Ердоган иска второто десетилетие от управлението му да се ознаменува и с изграждането в Истанбул на гигантска джамия, която ще се вижда от всички кътчета на града. Тя ще бъде най-голямата в Турция и ще се издига на Джамлика - най-високия хълм на азиатския бряг на Босфора.

Според проектантите огромният мюсюлмански храм ще побира 30 хил. души и ще има шест минарета, по-високи от тези на джамията на Пророка в свещения саудитски град Медина. Според Ройтерс намерението на Ердоган символизира обръщането на Турция на изток при управлението на проислямската партия на сегашния премиер, който постепенно отклонява страната от светските принципи на Ататюрк.

Срещу изграждането на тази гигантска джамия обаче се надига силно брожение сред истанбулския елит. Мнозина оценяват проекта като твърде претенциозен и смятат, че ще загрози архитектурния силует на града.

Спечелилият проект поразително напомня известната Синя джамия "Султанахмет" в сърцето на стария град на европейския бряг, построена от ученик на бележития архитект Синан от XVI век. Консервативен религиозен интелектуалец написа гневно писмо на Ердоган с призив да не поставя в неудобно положение бъдещите поколения с такива "неудачни копия".

Реджеп Ердоган реализира грандиозните си проекти с много малко или без никакъв обществен дебат, което все по-често се възприема от гражданите като признак на арогантност, коментира сп. "Икономист". Преди дни Ердоган се закани, че дори би съборил джамия в името на проект. В пламенна реч турският премиер отхвърли оплакванията за екопоследствията от строежа на трети мост над Босфора, като заяви, че всичко може да бъде пожертвано в името на строежа на нови пътища. /24chasa.bg